— Надявам се да размислиш. Той е един от малцината стражи, които ме уважават и с тялото, и в ума си.
— Омъжи се за мен — изгледа я Арчър. — Заживей в къщата ми и аз ще те пазя.
Този път Файър не успя да сдържи въздишката.
— Знаеш, че няма да го направя. Спри да ми предлагаш. — Едра капка падна върху ръкава й. — Ще отида да посетя баща ти.
Стана, разтреперана от болка, и пусна палтото в скута му. Докосна го нежно по рамото. Обичаше Арчър дори когато не го харесваше.
Влезе в къщата и дъждът рукна.
Бащата на Арчър живееше в къщата му. Файър помоли страж — не Товат — да я придружи по пътя под дъжда. Носеше копие, но без лъка и стрелите се чувстваше беззащитна.
В оръжейницата на сина си лорд Брокър изстрелваше гръмогласно нареждания на едър мъж. Чиракът на градския ковач, сети се Файър. При появата й заповедите на лорд Брокър не секнаха, но едрият мъж веднага насочи вниманието си към нея. Зяпна я и в очите му проблеснаха примитивни искри в тон с глупавата му, безумна усмивка.
Познаваше Файър отдавна, би следвало да се е научил да се защитава от силата на странната й чудовищна красота. Ала той не се пазеше, защото явно не искаше. Предпочиташе да жертва мислите си и да се наслаждава на беззащитността си, но тя не смяташе да го насърчава. Не смъкна шала от косите си. Отблъсна съзнанието му, заобиколи го и влезе в килер, където нямаше да я вижда — тъмна ниша с полици с масло, смрадлив лак и стари, ръждясали и безполезни оръжия.
Унизително бе да се крие в миризливия прашен килер. Чиракът на ковача трябваше да се срамува, защото бе избрал да се откаже от самоконтрола си. Ами ако докато я зяпа и жалкото му съзнание си представя картините, каквито е способно да нарисува, тя го убеди да извади ножа си и да го забие в собственото си око? Кансръл би го направил с удоволствие. Кансръл никога не се криеше.
Мъжките гласове замлъкнаха и съзнанието на ковача се отдалечи от оръжейницата. Големите колела на стола на Брокър заскрибуцаха и спряха пред прага на килера.
— Излизай, дете. Той си отиде. Идиот! Ако мишка му отмъкне закуската под носа, ще се чеше по главата и ще се чуди защо не помни да се е нахранил. Да вървим в моите стаи. Няма да ти се отрази зле да поседнеш.
Къщата на Арчър бе къща на Брокър, преди той да му отстъпи ръководството на имението. Брокър се придвижваше с количка още преди Арчър да се роди. Домакинството бе организирано така, че всичко освен стаите на Арчър и на прислугата се намираше на първия етаж, за да е достъпно за Брокър.
Файър тръгна до него по каменния коридор, окъпан в приглушената сива светлина, процеждаща се през високите прозорци. Подминаха кухнята, трапезарията, стълбището и стаята на постовите. Къщата гъмжеше от народ — прислужници и войници се стичаха отвън и от горния етаж. Срещнатите момичета поздравяваха Брокър, но отбягваха старателно Файър с хладни, затворени съзнания. Както винаги. Половината я мразеха, защото е чудовище и дъщеря на Кансръл, а другите — защото бяха влюбени в Арчър.
Файър се отпусна доволно в мекия стол в библиотеката на Брокър и заотпива от чашата с вино, която една недружелюбна прислужничка й връчи. Брокър застана срещу нея и сивите му очи се взряха изпитателно в лицето й.
— Ще те оставя сама, скъпа, ако искаш да подремнеш.
— По-късно може би.
— Откога не си спала добре?
Единствено с Брокър не се свенеше да споделя болките и умората си.
— Не помня. Не ми се случва често.
— Има хапчета за сън.
— Зашеметяват ме и оглупявам от тях.
— Тъкмо дописах историята на военната стратегия в Делс. Ще ти я дам, ако пожелаеш. Хем ще те приспива, хем ще поумнееш и ще станеш непобедима.
Файър се усмихна и отпи от горчивото делсийско вино. Ръката й не туптеше толкова болезнено в удобния стол, в уютната тъмна стая, пълна с книги, и тя не повярва, че историята на Брокър ще я приспи. От него бе научила всичко, което знаеше за армиите и войната; той никога не я отегчаваше. Преди двайсетина години, през най-цветущия период на стария крал Накс, Брокър бил най-блестящият военачалник в Делс. До деня, когато крал Накс го заловил и раздробил краката му — не ги счупил, раздробил ги, като осмина се редували да го налагат с млатило. После го изпратил полумъртъв вкъщи при съпругата му Алис в Северен Делс.
Файър не знаеше с каква ужасна простъпка е заслужил наказанието си Брокър. Арчър също не знаеше. Бяха го осакатили, преди те да се родят, и Брокър никога не засягаше темата. Всъщност раните били само началото. След година-две, когато Брокър що-годе се възстановил, крал Накс, чийто гняв все още не бил укротен, избрал най-свирепия затворник от тъмниците си и го изпратил на север да доотмъсти на Брокър, наказвайки съпругата му. Затова Арчър бе с кафяви очи, със светла коса, красив и висок, а Брокър — сивоок, тъмнокос и неугледен. Лорд Брокър не бе истинският баща на Арчър.