Тя се облегна на лакът и го изгледа удивено.
— Ще ми простиш ли, ако почерпя сила от твоята?
— Силата ми винаги е на твое разположение, но ти си силната, Файър. В момента не се чувствам силен.
— Понякога не се чувстваме такива, каквито сме — рече тя. — Но другите ни усещат. Аз усещам силата ти. — И тогава забеляза, че бузите му са мокри.
Беше заспала, облечена с негова риза, която намери в палатката, и обута със своите дебели чорапи. Изпълзя от постелята, прекоси мокрия под и застана до него. С боси крака и мокри стъпала се сгуши в скута му. Той я повдигна, премръзнала и разтреперана, и я притисна към себе си. Дишаше накъсано.
— Съжалявам, Файър. Съжалявам за Арчър.
Тя усети, че става дума за нещо повече. Усещаше за колко много неща на света съжалява той, колко много страдание, мъка и изтощение носи у себе си.
— Бриган — прошепна, — ти не си виновен за нищо. Разбираш ли? Не си виновен.
Притисна го силно, придърпа го към мекото си тяло, за да почерпи утеха от нея, докато плаче. Не спираше да шепне, да го целува, да чувства. Не си виновен. Не си виновен. Обичам те. Обичам те, Бриган.
След известно време той престана да плаче. Притиснал я вдървено в прегръдката си, започна да усеща целувките й и да им отвръща. Болката му се превърна в нужда, която тя също изпитваше. Той се остави Файър да го отведе в леглото.
Тя се събуди, примигна срещу силната светлина на факла в ръката на мъж, когото разпозна като един от оръженосците на Бриган. Зад нея Бриган се размърда.
— Гледай в мен, Андер — изръмжа той съвсем буден и напълно категоричен в очакването да му се подчинят.
— Извинете, сър — рече мъжът. — Нося писмо.
— От кого?
— От лорд Майдог. Пратеникът каза, че е спешно.
— Колко е часът?
— Четири и половина.
— Събуди краля и четиримата първи командири, доведи ги в кабинета ми и ме чакайте там. Запали лампите.
— Какво има? — прошепна Файър, когато войникът на име Андер запали свещ и излезе. — Майдог винаги ли изпраща писма посред нощ?
— За пръв път — отвърна Бриган и потърси дрехите си. — Мисля, че знам повода.
Файър се пресегна за своите дрехи и се облече под завивката, за да не излага кожата си на мразовития въздух.
— Какъв е поводът?
Той стана и затегна панталона си.
— Любов моя, не е нужно да ставаш. После ще дойда да ти кажа за какво става дума.
— Допускаш ли, че Майдог ще поиска среща?
На светлината на свещта той я стрелна с пламнали очи, стиснал устни.
— Така мисля.
— Значи трябва да участвам.
Той въздъхна кратко. Закопча на кръста си колана с меча и се пресегна за ризата.
— Да, трябва.
Майдог наистина искаше среща — среща, за да обсъдят условията за споразумение с Бриган и с Наш, за да избегнат сражението, което се очертаваше като най-унищожителното от началото на войната. Или поне така пишеше в писмото.
В кабинета на Бриган дишането им се превърна в студен въздух.
— Това е номер или капан — заяви Бриган. — Не вярвам Майдог някога да се съгласи на компромис. Нито пък дава пет пари колко хора ще загинат.
— Той знае, че вече сме равностойни по численост — отбеляза Наш. — И че го превъзхождаме значително по броя на конете, което е от огромно значение, понеже върху скалите има вода, а не сняг и лед.
Един от военачалниците, нисък, лаконичен и едва удържащ треперенето си, скръсти ръце:
— Освен това той знае моралното предимство на делсийските войници, когато кралят и главнокомандващият им заедно ги поведат в битка.
Бриган притеснено се почеса по главата.
— За пръв път усеща, че ще изгуби. За това залага някакъв капан и го нарича компромис.
— Да — съгласи се Наш. — Срещата е капан, но какво ще правим, Бриган? Знаеш колко ще ни струва едно сражение, а врагът ни твърди, че предлага друго решение. Ще откажем ли да го обмислим?
Срещата се състоя на скалистата равнина между двата лагера. На светлината на изгряващото слънце лорд Майдог, пикиецът съпруг на лейди Мургда, Бриган и Наш хвърляха дълги сенки, които потрепваха върху искрящата вода. На известно разстояние зад Майдог и неговия зет малка група гвардейци стояха мирно, с извадени и готови за стрелба стрели. Зад Бриган и Наш делсийски гвардейци правеха същото, като симетрията нарушаваше само присъствието на Файър с нейните шестима стражи, застанали зад Бриган. Направиха го преднамерено. Така враговете им всъщност ги предпазваха от вражеските стрелци.