— Не разбира ли колко си различна от него? — питаше Брокър. — Ти си замесена от съвсем друго тесто, не го ли вижда?
Файър не можеше да опише с каква самота я изпълват думите на Брокър. Как копнее понякога тихият й, обикновен и добър съсед да е истинският й баща. Искаше да е като Брокър, да е замесена от неговото тесто. Ала знаеше какво е и на какво е способна. Спря да се оглежда в огледала, но го виждаше в очите на хората и осъзнаваше колко лесно би могла да направи жалкия си живот малко по-приятен, така, както правеше Кансръл. Не сподели с никого, даже с Арчър, колко се срамува от изкушението.
Когато Файър навърши тринайсет опиатите убиха Накс, а двайсет и три годишният Наш пое юздите на погубеното кралство. Пристъпите на ярост на Кансръл зачестиха. Както и меланхоличните му периоди.
Когато Файър навърши петнайсет, Кансръл отвори клетката на среднощно синия си чудовищен леопард и си замина за последен път от живота на Файър.
Трета глава
Едва когато отвори очи, Файър осъзна, че е заспала в библиотеката на лорд Брокър. Събуди я чудовищната котка на Брокър, вкопчила се в ръба на роклята й като човек, увиснал на въже. Тя примижа, та очите й да свикнат с рехавата светлина, и се вслуша в съзнанието на котенцето. Продължаваше да вали. Бе сама в стаята. Разтърка рамото на ранената си ръка и се протегна в стола, вдървена, но поотпочинала.
Котенцето се закатери към скута й, впи лапи в коляното й и провисна, впило очи в нейните. Бе разбрало каква е, защото шалът й се бе смъкнал с един пръст назад. Чудовищата умееха да ценят събратята си. Котенцето бе яркозелено със златисти лапички. Умът му се пресяваше към нейния.
Животните-чудовища не бяха, разбира се в състояние да контролират съзнанието на Файър, но по-глупавите упорито опитваха. Котенцето бе твърде дребно и безпомощно да си въобрази, че може да я изяде, но все пак искаше да си поиграе, да захапе пръстите й, да оближе няколко капки кръв. Файър обаче реши да мине без котешки драскотини. Вдигна го в скута си, почеса го зад ушите и му зашепна безсмислици — колко е силно, великолепно и умно. В добавка му изпрати и една доза сънливост. То се завъртя в скута й и скочи на пода.
Домашните чудовищни котки контролираха числеността и на чудовищните, и на обикновените мишки. Това бебе щеше да стане едър и охранен котарак, да живее дълго и щастливо и навярно да роди много чудовищни котенца.
Човеците-чудовища, от друга страна, обикновено не живееха дълго. Преследваха ги прекалено много хищници, прекалено много врагове. Беше добре, че Файър е единствената оцеляла от рода си. Отдавна бе решила, още преди да приеме Арчър в леглото си, да бъде и последната. Повече канслъровци нямаше да има.
Усети Арчър и Брокър в коридора пред вратата на библиотеката. После чу и гласовете им. Остри, възбудени. Поредното избухване на Арчър или нещо ново се бе случило, докато е спала? Докосна мислите им, за да им покаже, че не спи.
След миг Арчър блъсна вратата и я задържа широко отворена, за да мине баща му. Влязоха заедно, говорейки. Арчър размахваше гневно лъка си.
— Полудял ли е стражът на Трилинг да го напада сам? — горещеше се той.
— Сигурно е нямал избор — каза Брокър.
— Хората на Трилинг винаги прибързват.
— Интересно, синко! Точно ти да ги обвиняваш в припряност! — развесели се Брокър.
— Аз прибързвам с думите, татко, не със сабята. — Арчър погледна към Файър и заспалото котенце. — Как се чувстваш, скъпа?
— По-добре.
— Нашият съсед Трилинг… Вярваш ли му?
Трилинг бе един от не особено глупавите мъже, с които Файър се срещаше често. Съпругата му я бе наела да обучава момчетата им не само на музика, но и как да пазят ума си от чудовищата.
— Никога не ми е давал повод да се усъмня — отговори тя. — Какво се е случило?
— Намерил двама мъртви в гората си — обясни Арчър. — Единият е неговият собствен страж, а другият за съжаление е непознат. По телата им има синини и рани от нож, все едно са се били, но всъщност и двамата са убити от стрели. Стражът на Трилинг е прострелян отдалеч в гърба, а непознатият — отблизо в главата. И двете стрели са изработени от светло дърво като онази, убила твоя бракониер.
Умът на Файър заработи трескаво да осмисли чутото.
— Стрелецът ги е нападнал, докато са се биели, застрелял е стража на Трилинг отдалеч, а после е убил непознатия.