Лорд Брокър прочисти гърло.
— Изглежда доста лично убийство. Ако предположим, разбира се, че стрелецът и непознатият са били сподвижници. Нищо чудно нашествениците, наводнили горите ни напоследък, да са от една клика. Непознатият е имал тежки рани от нож по краката. Дори да не са били смъртоносни, нямало е начин как стрелецът да го отведе със себе си след смъртта на стража. Не е изключено стрелецът да е убил стража на Трилинг, за да защити другаря си. После обаче е осъзнал невъзможността да го спаси и е решил да убие и него.
Файър сбърчи замислено чело и погали разсеяно котенцето — чудовище. Ако стрелецът, бракониерът и новият мъртъв странник наистина са свързани, значи задачата на стрелеца е била да разчисти следите, та никой да не може да отговори на въпросите защо са дошли тук. Стрелецът очевидно си вършеше добре работата.
Арчър се взираше в пода и барабанеше по твърдите дъски с върха на лъка.
— Отивам в крепостта на кралица Роен — обяви замислено той.
— Защо? — изгледа го остро Файър.
— Ще я помоля да ми даде още войници. Ще поговоря и с шпионите й. Кралицата сигурно ще знае дали нашествениците имат нещо общо с Майдог или с Джентиан. Трябва да разбера какво става в гората ми, Файър, и да заловя този стрелец.
— Идвам с теб — заяви Файър.
— Не — отсече Арчър.
— Идвам.
— Не. Не можеш да се защитаваш. Не си в състояние дори да яздиш.
— Стига се за един ден. Изчакай една седмица да се възстановя, за да дойда с теб.
Арчър вдигна ръка и й обърна гръб.
— Губиш си времето. Защо изобщо бих ти позволил да ме придружиш?
Понеже Роен винаги се държи твърде мило с мен, когато посещавам крепостта й, прииска й се да му отвърне. Защото Роен е познавала майка ми. Защото е силна жена и уважението й ме утешава. Роен не ме желае или ако ме желае, не е същото.
— Защото — изрече гласно Файър — Роен и шпионите й ще разпитват какво се е случило, когато бракониерът ме простреля, и какво съм успяла да доловя в съзнанието му. И защото — добави тя, щом Арчър понечи да възрази — ти не си ми нито съпруг, нито баща. На седемнадесет съм, имам свои коне и свои пари и решавам самостоятелно къде да ходя и кога. Нямаш право да ми забраняваш.
Арчър стовари върха на лъка си върху пода, но лорд Брокър се засмя.
— Не спори с нея, момче. Търсим информация, ще сглупиш, ако не се възползваш от чудовищните й сили.
— Пътищата са опасни — просъска Арчър.
— Тук също е опасно — отвърна Брокър. — Нима твоят лък не е най-добрата й защита?
— Най-добре защитена е вътре, в залостената си къща.
Брокър насочи стола си към вратата.
— Тя има малцина приятели, Арчър. Жестоко е да отидеш при Роен без нея.
Файър усети, че е притиснала котенцето до гърдите си, сякаш го предпазва от нещо. От това как двамата мъже се счепкаха, обсъждайки решенията й, дори чувствата й. Внезапно я изпълни налудничавото желание косматото зелено същество в ръцете й да е нейно бебе, да го прегръща, да го обича и то да я спасява от хората, които не я разбират. Порица се яростно за глупостта си. „Не си го и помисляй! Защо му е на света още един крадец на мисли?“.
Лорд Брокър сграбчи Арчър за ръката и се взря в очите му да го усмири. После се затъркаля към вратата и я затвори, загърбвайки свадата.
Арчър погледна колебливо Файър. Тя въздъхна, най-сетне простила на упорития си приятел и на упорития му осиновител. Кавгите им, колкото и да я тормозеха, извираха от кладенците на две много големи сърца. А и бяха само шумотевица.
Остави котенцето на пода и се изправи. Улови Арчър за ръката, както бе направил баща му. Отрезвен, Арчър погледна сплетените им ръце. Притисна пръстите й към устните си, целуна ги и заразглежда дланта й, сякаш я вижда за пръв път.
— Ще си събера багажа — каза Файър. — Уведоми ме кога тръгваме.
Надигна се на пръсти да го целуне по бузата, но той я изпревари и я целуна нежно по устните. Тя не му попречи, ала след миг се отдръпна и излезе от стаята.
Четвърта глава
Конят на Файър — още един подарък от Кансръл — се казваше Смол. Беше го избрала, защото имаше белезникава, раздърпана козина и понеже я следваше тихо напред-назад от другата страна на оградата в деня, когато Кътър бе изложил животните си за продан.
Другите коне или не й обръщаха внимание, или се плашеха от нея, блъскаха се и риеха земята. Смол се придържаше на безопасно разстояние от разбунения табун. Подтичваше до Файър, спираше, когато тя спираше, примигваше обнадеждено срещу й, а отдалечеше ли се от оградата, я чакаше да се върне.