— Наследил е някои от склонностите на татко.
— Е, и какво? Да оставим разбойниците и бракониерите да правят каквото си искат? Да оставим кралството на лорд Майдог и на подлата му сестра? Или на лорд Джентиан? Родът на Наш трябва да запази трона за доброто на Делс. Ако се изправиш срещу брат си, гражданската война ще лумне на четири фронта. Ти, Наш, Майдог, Джентиан. Не смея да си помисля кой ще излезе победител. Във всеки случай няма да сте вие, защото кралската армия ще се раздели между теб и брат ти.
Файър не биваше да чува този разговор — при никакви обстоятелства, за нищо на света. Разбираше го, но беше безпомощна. Разкриеше ли се, последствията щяха да са плачевни. Тя не помръдваше, не смееше да диша дори. И слушаше противно на волята си, защото в сърцето на кралския командир очевидно се таеше нещо смайващо.
— Майко, отиваш твърде далеч — отбеляза по-меко и по-отстъпчиво той. — Не бих се опълчил срещу брат си, знаеш го. Не искам трона!
— Това не ме успокоява. Убият ли Наш, ти трябва да станеш крал.
— Близнаците са по-големи от мен.
— Тази нощ явно си оглупял. Гаран е болен, Клара е жена. И двамата са незаконни деца. Делс няма да приеме крал без авторитет.
— Аз не ставам за крал.
— На двайсет и две години, командир на кралската армия като Брокър? Войниците ти са готови да умрат за теб. Има ли човек, по-достоен за крал?
— Добре, добре… Но се моля никога да не ме наричат „крал“.
— Някога се надяваше никога да не станеш войник.
— Не ми напомняй — гласът му прозвуча изморено. — Животът ми е извинение за живота на баща ми.
Настана дълго мълчание, Файър затаи дъх. Живот, който е изкупление за бащиния — разбираше го отвъд думите и мислите. Разбираше го, както разбира музиката.
Смол протегна шия над дървената преграда да огледа тихите посетители.
— Обещай ми да изпълниш дълга си, Бригандел — настоя Роен, подчертавайки нарочно кралското му име.
Гласът му се промени. Смееше се беззвучно.
— Явно съм обвеян с воинска слава! Сметнала си, че обикалям планините и съсичам враговете, защото ми харесва.
— Тревожиш ме, като говориш така.
— Ще изпълня дълга си, мамо. Правя го всеки ден.
— С Наш ще превърнете Делс в кралство, което си струва да браним. Ще възвърнете порядъка и справедливостта, унищожени с лека ръка от Накс и Кансръл.
— Не ми харесва това чудовище — изрече ненадейно и мрачно синът й.
Гласът на Роен омекна.
— Нашдел не е Наксдел и Файър не е Кансръл.
— Не, по-лошо е. Тя е жена. Наш няма да й устои.
— Бриган! — прекъсна го строго Роен. — Файър не се интересува от Наш. Тя не съблазнява мъжете и не ги заслепява.
— Надявам се да си права, мамо, защото ми е все едно колко я цениш. Ако е като Кансръл, ще й извия врата.
Файър се сви в ъгъла. Бе свикнала с омразата. Но и досега тя я вледеняваше и омаломощаваше. Нямаше сили да обмисля какви защитни прегради да издигне между себе си и този мъж.
Над нея се случи нещо неочаквано. Бриган протегна ръка да погали муцуната на коня й.
— Горкичкият, събудихме те. Заспивай спокойно — приласка го той.
— Това е нейният кон — отбеляза Роен. — Конят на чудовището, което заплашваш да убиеш.
Бриган утеши съчувствено Смол:
— О, няма нищо! Ти си красавец. Не си виновен, че имаш такава собственичка.
Смол изпръхтя доволно в дланта на новия си приятел. А когато Роен и Бриган си тръгнаха, Файър сграбчи полите на роклята си в юмруци, борейки се с вбесяваща симпатия, която не искаше да приеме.
Ако решеше да я убие, поне нямаше да нарани коня й.
Шеста глава
Дългата нощ сякаш нямаше край, защото цялото кралско семейство будуваше. Файър тъкмо прекоси двора и се плъзна в коридора на жилищното крило, когато насреща й се зададе кралят — красив и властен в светлината на факлите. Изгледа я с блеснал поглед. Стори й се, че долавя дъх на вино. Когато той я притисна към стената и се опита да я целуне, съмненията й се изпариха.
Кралят я изненада, ала виното, помътило разсъдъка му, я улесни. Не искаш да ме целунеш.
Наш отдръпна устни, но продължи да опипва гърдите и хълбоците й. Ръката я заболя.
— Влюбен съм в теб — прошепна й той и киселият му дъх лъхна лицето й. — Искам да се оженя за теб.