Не искаш да се ожениш за мен. Не искаш дори да ме докоснеш. Искаш да ме пуснеш.
Наш отстъпи назад и тя се отдръпна, пое си жадно глътка чист въздух и си приглади дрехите. Обърна се и понечи да побегне.
Ала се обърна и направи нещо, което никога не правеше. Извини ми се, нареди му мислено. Вече ми дойде до гуша. Извини ми се!
Кралят тутакси коленичи в краката й, грациозно, кавалерски. В черните му очи се четеше разкаяние.
— Простете, благородна, задето ви обидих. Пожелавам ви приятен сън.
Тя побърза да се отдалечи, преди някой да види абсурдната сцена — кралят, коленичил пред нея. Засрами се. А запознанството с краля я изпълни с тревога за съдбата на Делс.
На няколко крачки от стаята й Бриган изплува от сенките и този път Файър наистина изгуби ума и дума.
Не се наложи дори да посяга към мислите му, за да разбере, че са затворени за нея — крепост, заобиколена от непристъпни стени без никаква пролука. Срещу Бриган разполагаше само с крехките си сили и с думите си.
Той я блъсна към стената като Наш. Сключи пръсти около китките й и вдигна ръцете й над главата, толкова грубо, че очите й се насълзиха от болката в раненото й рамо. Притисна я с тежестта на тялото си, за да не може да помръдне. Лицето му приличаше на озъбена от омраза маска.
— Понечиш ли да се сближиш с краля, ще те убия — просъска й.
Демонстрацията на сила бе унизителна. Причиняваше й повече болка, отколкото предполагаше. Тя нямаше дъх да отговори. Погледна го яростно и помисли: Ти си досущ като брат си. Само дето не си романтик.
Той стисна по-силно китките й.
— Лъжливо чудовище!
Болката навлажни отново очите й. Не оправдаваш славата си. Смятат те за много извисен, а всъщност нападаш беззащитни жени и ги обиждаш. Не си нищо особено.
— Наричаш се беззащитна! — оголи зъби той.
Да. Срещу теб съм беззащитна.
— Но не и срещу кралството.
Не съм противник на кралството. Поне не повече от теб, Бригандел.
Той я погледна, сякаш го е зашлевила. Омразата се оттече от лицето му и по него се изписа умора и объркване. Пусна китките й и отстъпи леко назад, колкото да й позволи да се отдръпне от него и от стената. Тя се обърна с гръб към него и притисна лявата си ръка с дясната. Трепереше. Ръкавът на роклята й лепнеше; бе разкървавил раната й. Болеше я и бе разярена повече от всякога.
Не разбра откъде събра дъх, но думите се процедиха през зъбите й:
— Виждам, че си се поучил от баща си какъв мъж да станеш. Делс е в добри ръце, а? И двамата с брат ти сте достойна плячка за чудовищните птици.
— Баща ти погуби Делс и моя баща! — просъска той в отговор. — Съжалявам само, че баща ти не загина на върха на меча ми. Презирам го, задето се самоуби и ми отне това удоволствие. Завиждам на чудовището, разпорило гърлото му.
Тя се обърна с лице към него. За пръв път го погледна — погледна го истински. Той дишаше тежко, свил ръце в юмруци. Очите му бяха ясни и светлосиви и в тях гореше някакъв пламък отвъд гнева, отчаян пламък. Ръстът и телосложението му бяха малко над средните. Имаше фините устни на майка си, но с изключение на тях и бледите, кристални очи не бе красив. Взираше се в нея, изопнат като струна, сякаш всеки момент ще й се нахвърли. Внезапно й се стори млад, уязвим и изтощен до краен предел.
— Не знаех, че си ранена — добави той, забелязал кръвта по роклята й.
Обърка я, защото в гласа му прозвуча искрено разкаяние. Не искаше да й се извинява. Искаше да го мрази, защото той я мрази.
— Ти си безчовечен. Причиняваш единствено болка на хората — каза тя, понеже не й хрумна по-сурово обвинение. — Ти си чудовище, не аз.
Обърна се и се отдалечи.
Първо отиде в стаята на Арчър, да си почисти кръвта и да превърже наново рамото си. После се върна тихо в своята спалня. Арчър още спеше. Тя се съблече и надяна ризата му, захвърлена на пода. Щеше да му хареса, че я е облякла, и нямаше да му хрумне, че всъщност прикрива посинелите си китки, които той не бива да вижда. Нямаше сили да отговаря на въпросите му и да изтърпи отмъстителния му гняв.
Разрови се из багажа си и намери билките, предотвратяващи бременност. Погълна ги сухи, легна до Арчър и потъна в дълбок сън.
На сутринта се събуди с чувството, че се дави. Чу как Арчър трополи шумно из стаята. Насили се да се разсъни и да се надигне от леглото, възпирайки стенанието, предизвикано от старата болка в ръката и новата — в китките.