— Добре — промърмори мрачно Арчър, усмирен донякъде от факта, че Роен нарече Файър негова дама. Файър прибави инфантилност към нещата, в които щеше да го обвини, когато разправията помежду им избухне.
— Да обсъдим още веднъж случая — предложи главният шпионин. — Всички нападения, до най-дребната подробност. Лейди Файър? Започнете от раняването ви в гората.
Арчър най-сетне й проговори — цяла седмица по-късно, когато крилатите чудовища и голяма част от болежките й си отидоха. Скоро щяха да отпътуват. Седяха до масата в дневната на Роен и я чакаха за вечеря.
— Додея ми вече от мълчанието ти — възнегодува Арчър.
Файър едва сдържа напушилия я смях. Забеляза двамата прислужници до вратата с уж безизразни лица, но развълнувано предвкусващи клюките, които ще отнесат в кухнята.
— Арчър, ти се преструваш, че не съществувам — напомни му тя.
Арчър сви рамене. Облегна се назад и я изгледа предизвикателно.
— Как да ти вярвам от сега нататък? Винаги ще съм нащрек за поредната проява на героична лудост.
Имаше подготвен отговор, но не биваше да го изрича гласно. Приведе се напред и го погледна право в очите. Не е първото безумие, което върша за това кралство. Знаеш истината и не бива да се изненадваш. Брокър няма да се учуди, когато му разкажем какво съм направила.
След миг очите му се отклониха от нейните. Пръстите му понаместиха вилиците върху масата.
— Иска ми се да не беше толкова смела.
Нямаше отговор за това. Понякога я обземаше отчаяние и известна лудост, но не беше смела.
— Явно си решила да ме оставиш да живея на този свят без сърцето си — укори я Арчър. — Едва не го направи.
Тя погледна приятеля си. Играеше си с ресните на покривката, отбягваше очите й, говореше нехайно и се опитваше да си придаде вид, че споменава нещо маловажно — уговорка, да речем, която е забравила и му е създала неудобство.
Протегна му ръка.
— Хайде да се помирим, Арчър.
В този момент в стаята влезе Роен и седна на стола между тях. Присви очи и изгледа недоволно Арчър.
— Арчър, остана ли момиче в замъка ми, което да не е топлило постелята ти? Споменах, че си тръгваш, и две от тях се хванаха за гушите, а трета се разплака сърцераздирателно. Не мога да повярвам. Как успя за девет дни! — Забеляза протегнатата ръка на Файър. — Прекъснах ли ви?
Арчър се втренчи в масата. Пръстите му се плъзгаха по ръба на чашата, мислите му очевидно се рееха другаде. Въздъхна, впил очи в чинията си.
— Да се помирим, Арчър — повтори Файър.
— Добре — промърмори неохотно той и пое ръката й. — Помиряваме се, защото войната е непоносима.
— В цял Делс няма по-странни отношения от вашите — изсумтя Роен.
— Не приема да се омъжи за мен — подсмихна се Арчър.
— Недоумявам какво я спира. Да не би да ти отказва, защото раздаваш прекалено щедро любовта си?
— Ще се омъжиш ли за мен, Файър, ако обещая да спя само в твоето легло?
Знаеше отговора, но си струваше да опресни паметта му.
— Не, защото леглото ми ще отеснее.
Арчър се засмя и целуна ръката й. После я пусна церемониално и Файър посегна към ножа и вилицата си с усмивка. Клатейки смаяно глава, Роен се обърна да вземе бележката, която един прислужник й подаде.
— О! — намръщи се тя. — Добре е, че си тръгвате. Лорд Майдог и лейди Мургда пътуват насам.
— Насам ли? — удиви се Файър. — Ще дойдат тук?
— Да, ще ме посетят.
— Нима си гостувате?
— О, фарс е, разбира се — махна изморено с ръка Роен. — Показват ми, че не се страхуват от кралското семейство, а ние се преструваме, че сме готови да водим диалог. Идват и аз съм принудена да ги приема, защото откажа ли, ще го изтълкуват като вражески жест и повод да се върнат с армията си. Седим на една маса, пием вино, те ми задават безочливи въпроси за Наш, Бриган и близнаците, на които не отговарям. Споделят ми тайни, които шпионите им уж разкрили за Джентиан. Сведенията им или вече са ми известни, или са изфабрикувани. Набеждават Джентиан за най-върлия враг на краля. Подхвърлят, че Наш трябва да се съюзи с Майдог срещу Джентиан. Аз се преструвам, че идеята ми допада и предлагам на Майдог да предаде армията си на Бриган като знак за преданост. Майдог отказва. Решаваме, че сме в безизходно положение и Майдог и Мургда си тръгват, озъртайки се любопитно.