Щом се отдалечи, забави ход и спря. Облегна се задъхано на скалата край пътя. Цигулката й се удари в камъка с остър и неблагозвучен протестен вик. Стражът Товат — мъжът с оранжевата коса и силния ум — дотича при нея.
— Простете, милейди, но си забравихте оръжието. Зле ли ви е, милейди?
Тя опря чело о скалата и възкликна:
— Леле! — защото той беше прав: побягна не само като подплашено пиле, но невъоръжена. — Защо е дошъл тук? — попита тя Товат, все тъй притиснала чело, лък и цигулка в скалата. — Какво иска?
— Не разбрах — отговори Товат. — Да се върна ли? Трябва ли ви помощ, милейди? Да ви изпратя ли лечителя?
Файър се съмняваше, че Бриган е от хората, които се отбиват при приятелите си на сладки приказки. А и рядко пътуваше сам. Тя затвори очи и умът й се пресегна над възвишенията. Усети армията му, но само двайсетина войници бяха наблизо. Пред входа на нейната къща, не пред Арчъровата.
Въздъхна, опряла устни о скалата. Изправи се, намести шала върху косите си и пъхна цигулката и лъка под мишница. Обърна се към своята къща.
— Хайде, Товат. Скоро ще разберем, защото той е дошъл за мен.
Войниците пред вратата й не приличаха на стражите на Роен и на Арчър, които й се възхищаваха и й се доверяваха. Бяха обикновени войници и когато я забелязаха с Товат, тя усети палитра от обичайните чувства. Желание, удивление, недоверие. И недостъпност. Тези мъже умееха да защитават съзнанията си — по-добре, отколкото може да се очаква от случайно сборище. Бриган явно ги бе подбрал изрично или ги бе предупредил да внимават.
Тя се поправи мислено. Не всички бяха мъже. Трима имаха дълги, прибрани на тила коси и женски лица и чувства. Тя изостри сетивата си. Петима мъже, но оценяваха красотата й някак отвлечено. Запита се обнадеждено дали не са мъже, които не желаят жени.
Спря пред тях. Всички я зяпнаха.
— Добре дошли, войници — поздрави ги. — Ще влезете ли вътре да подвиете крак?
Една от жените — висока, с лешникови очи и звънлив глас — отвърна:
— Заповядаха ни да чакаме отвън, докато командирът ни се върне от къщата на лорд Арчър, милейди.
— Добре — кимна Файър, облекчена донякъде, че не са им заповядали да я заловят и да я напъхат в платнен чувал. Махна на Товат да я последва и ги заобиколи, за да стигне до вратата. Хрумна й нещо и се обърна отново към жената: — Ти ли командваш?
— Да, милейди, докато командирът се върне.
Файър се пресегна отново към съзнанията на войниците, любопитна как приемат факта, че Бриган ги е поставил под командването на жена. Търсеше неодобрение, завист, раздразнение. Не долови нищо подобно.
Това наистина не бяха обикновени войници. Не разбираше подбудите му, но Бриган не ги бе избирал случайно.
Файър влезе вътре с Товат и затвори вратата.
По време на концерта на терасата Арчър бе в града, ала се върна скоро след това. Не след дълго Бриган се появи пред прага й, придружен от Брокър и Арчър.
Донъл покани тримата мъже в дневната. За да прикрие смущението си и да им покаже, че не възнамерява да побегне към гората, Файър каза бързо:
— Принце, войниците ти са добре дошли в дома ми, ако искат да поседнат и да пийнат нещо.
— Благодаря, милейди — отвърна безизразно той, — но няма да се бавя.
Арчър изглеждаше развълнуван и на Файър не й трябваха необичайни умствени сили да го забележи. Тя подкани Бриган и Арчър да седнат, те обаче останаха прави.
— Милейди, идвам от името на краля — подхвана Бриган.
Не я гледаше в лицето, докато говореше; очите му обхождаха пространството около нея, ала я отбягваха. Тя го прие като покана да го наблюдава съсредоточено, защото съзнанието му бе толкова добре защитено, че не издаваше нищо.
Принцът бе въоръжен само с лък и сабя, над тъмните му дрехи за езда нямаше ризница. Беше гладко избръснат. По-нисък от Арчър, но по-висок, отколкото го помнеше. Излъчваше равнодушие; тъмни коси обрамчваха строгото му лице със свъсени вежди. Очевидно отказваше да я погледне и не подсказваше с нищо защо е дошъл, Файър забеляза малък белег върху дясната му вежда — тънък и извит. Приличаше на белезите по врата и раменете и. Едва бе спасил окото си от крилато чудовище. Друг белег прорязваше брадичката му — от нож или меч.
Предположи, че командирът на кралската армия има толкова белези, колкото има и тя — човекът — чудовище.