— Преди три седмици в двореца — заговори Бриган — са заловили непознат мъж да тършува из стаите на краля. Кралят те моли да дойдеш в Кралския град и да се срещнеш със затворника. Иска да му кажеш дали е същият, който си усетила в стаите на краля в замъка на майка ни.
Кралския град. Родното й място. Мястото, където майка й бе живяла и умряла. Прелестният град над морето, който щеше да бъде погубен или спасен в предстоящата война. Беше виждала Кралския град само във въображението си. За пръв път й предлагаха да отиде и да го види наяве.
Принуди разума си да обмисли сериозно въпроса, макар сърцето й вече да бе решило. В Кралския град щеше да срещне много врагове и прекалено много мъже, които я намират за твърде привлекателна. Щяха да я наблюдават втрещено и да се нахвърлят върху нея. Не биваше нито за миг да смъква мислената си защита. Кралят щеше да я пожелае. Той и съветниците му щяха да се полакомят да използват силите й срещу затворниците и враговете си, срещу всеки от стотиците, които не им вдъхват доверие.
И се налагаше да пътува с този груб мъж, който не я харесва, и с всичките му безочливи войници.
— Кралят моли ли, или ми заповядва? — попита Файър.
Бриган се втренчи в пода с хладно изражение.
— Заповядва ви, милейди, но аз няма да ви принудя да изпълните заповедта му.
На брата явно му позволяваха да не се подчинява безропотно на краля. Или пък Бриган бе готов да наруши разпореждането, за да не я заведе при слабохарактерния си брат.
— Ако кралят очаква да използва силата ми срещу пленниците си, ще остане разочарован — отбеляза Файър.
Бриган стисна десницата си в юмрук — издайническо нетърпение или гняв. Погледна я за миг и веднага отклони очи.
— Кралят едва ли е способен да те принуди да направиш нещо против волята си.
Файър разбра — принцът смяташе, че тя е в състояние да контролира краля. Лицето й пламна, но тя вирна брадичка и отсече:
— Ще отида.
Арчър се задави от яд. Преди да успее да проговори, тя се обърна към него и го погледна в очите. Не се карай с мен пред брата на краля. Не нарушавай мирния ни договор.
— Не го нарушавам аз — намръщи й се той.
Брокър бе свикнал, но как ли изглеждаха на Бриган, втренчени един в друг, вкопчени в едностранчив спор. Няма да ти позволя да ме поставяш в неудобно положение.
Арчър вдиша дълбоко през зъби, сякаш съска, обърна се и излезе, затръшвайки вратата. В стаята се възцари неловко мълчание.
Файър намести шала върху косите си и се обърна към Бриган.
— Ще ни простиш ли тази волност?
— Разбира се — сивите му очи не трепнаха.
— Как ще я опазиш по пътя, командире? — попита тихо Брокър.
Бриган го погледна, седна и се облакъти на колене. Преобрази се до неузнаваемост. Успокои се и се превърна в олицетворение на уважението — млад военачалник пред мъж, който може да му бъде наставник.
— Ще яздим до Кралския град с целия Първи полк. Войниците лагеруват на запад от тук.
— Не ме разбра, синко — усмихна се Брокър. — Как ще я опазиш от Първи полк? Пет хиляди мъже са. Все някой ще поиска да я нарани.
Бриган кимна.
— Избрал съм лично стража от двайсет войници, на които се доверявам да я охраняват.
Файър скръсти ръце и прехапа устни.
— Не е необходимо да ме охраняват. Мога да се защитавам и сама.
— Не се съмнявам, милейди — съгласи се тихо Бриган, впил очи в дланите си, — но ако ще яздиш с нас, така или иначе ще имаш охрана. Длъжен съм да осигуря стража на всяка цивилна жена, щом ще пътува три седмици в компанията на пет хиляди мъже. Надявам се да ме разбереш.
Пропусна да спомене, че тя е чудовище, предизвикващо лоши помисли. Ядът й поотшумя и наистина проумя. Никога не се бе изправяла срещу пет хиляди мъже.
— Разбирам те — кимна и седна.
Брокър се разкикоти.
— Де да беше тук Арчър да види силата на разумните доводи!
Файър изсумтя. Арчър нямаше да сметне, че разумните доводи са я убедили да приеме охраната. Щеше да реши, че е запленена от някой от стражите — най-красивия, естествено.
Тя стана с думите:
— Ще си събера багажа. Помоли Донъл да подготви Смол.
Бриган също се изправи — отново с неразгадаемо, равнодушно лице.
— Добре, милейди.
— Ще я почакаш ли тук с мен, командире? — обади се Брокър. — Искам да ти кажа това-онова.