Излезе внимателно навън, за да не се спъне в заспалите стражи, налягали около палатката й като човешки вал. Четирима будуваха — Муса и трима мъже, чиито имена не помнеше. Играеха карти на светлината на свещ. По целия под на пещерата тук-там блещукаха свещи, Файър предположи, че почти всички отряди имат постови. Съжали войниците, бдящи пред пещерата под дъжда. И спасителния отряд на Бриган, и разузнавачите, които още не бяха се върнали.
Четиримата стражи сякаш се позамаяха при вида й. Тя вдигна длан към косата си, спомнила си, че е забравила да я скрие.
Муса се окопити.
— Тревожи ли ви нещо, милейди?
— Пещерата има ли отвор към небето? — попита Файър. — Искам да видя дъжда.
— Има — отвърна Муса.
— Ще ме заведеш ли?
Муса остави картите и започна да събужда стражите в най-отдалечения край на човешкия вал.
— Какво правиш? — прошепна Файър. — Не е необходимо! Остави ги да спят.
Муса обаче продължи да разтърсва рамене, докато не разбуди четирима. Нареди на двама от картоиграчите да стоят на пост, а на другите даде знак да си вземат оръжията.
Уморена, а вече и обзета от угризения, Файър се шмугна в палатката да си вземе шала, лъка и колчана. Върна се бързо при шестимата си въоръжени и сънени придружители. Муса Запали свещи и им ги раздаде. Тихо, във върволица, седмината тръгнаха покрай стената на пещерата.
По тясна стръмна пътека се изкачиха към отверстие в планинската твърд. Файър не виждаше надалеч, но инстинктът я предупреждаваше да не се протяга навън и да стиска здраво ръба на скалата, която образуваше нещо като рамка от двете й страни. Не искаше да падне.
Нощта бе ветровита, влажна и студена. Разбираше, че е глупаво да се мокри, но попиваше с наслада дъжда и необузданата стихия на бурята, докато стражите се гушеха на завет и пазеха пламъците на свещите.
В ума й изплува картина — наближаваха хора, конници. Много. От такова разстояние се затрудняваше да различи дали са две хиляди или две хиляди и петдесет, а и познаваше малцина. Съсредоточи се и реши, че усеща далеч повече от две хиляди. Бяха изморени, но не особено разтревожени. Търсачите явно бяха изпълнили задачата си.
— Командирът се връща — подвикна тя на стражите си. — Близо са. Мисля, че разузнавателният отряд е с него.
Никой не продума и тя се обърна към тях. Шест чифта очи се взираха в нея с различни оттенъци на смущение. Тя се скри от дъжда.
— Очаквах да се зарадвате да разберете — обясни по-тихо. — Но занапред ще премълчавам какво усещам, щом ви притеснявам.
— Не, добре е да ни предупреждавате, милейди — каза Муса.
— Добре ли е командирът, милейди? — попита един от мъжете.
Файър също си задаваше този въпрос, ала се затрудняваше да намери Бриган. Несъмнено беше там. Непроницаемото му съзнание навярно свидетелстваше за сила.
— Не знам със сигурност, но е невредим, предполагам.
В същия момент тропот на копита отекна из цялата пещера — през някаква пролука в планината под тях конниците влязоха в тунелите към лагера им.
Не след дълго, докато се спускаха надолу, Файър получи отговор на въпроса си. Усети командира да върви по пътеката към тях и спря рязко. Стражът зад нея прошепна нещо пиперливо, отдръпвайки назад свещта, за да не подпали шала й.
— Има ли друг път към пещерата? — попита трескаво тя, досети се за отговора и потръпна унизено от собствената си проява на малодушие.
— Не, милейди — отвърна Муса, уловила дръжката на сабята си. — Усещате ли нещо пред нас?
— Не — поклати окаяно глава Файър. — Само командира.
Дошъл е да скастри дивото и безотговорно чудовище.
От сега нататък щеше да я води на верига.
След няколко минути той се появи срещу тях със свещ в ръка. Спря пред тях, кимна на войниците да застанат свободно и заговори тихо на Муса. Открили разузнавателния отряд. Всички били невредими. Натъкнали се на разбойническа шайка. Противниците им били двойно повече от тях.
Надвили ги, но се заблудили в тъмното. Раните им били незначителни. За десет минути всички щели да заспят.
— Надявам се и вие да поспите, командире — каза Муса.
Неочаквано Бриган се усмихна. Отстъпи встрани да им направи път и за миг срещна погледа на Файър. Очите му бяха изморени. По лицето му беше набола брада. Изглеждаше изтощен до краен предел.