Източната земя бе планинска, бурна и сурова. Наричаше се Делс. В Делс живееха животни, каквито Ларч бе виждал и в Монсий — нормални животни с познат външен вид и понятно поведение. В Делс обаче живееха и пъстроцветни, удивителни създания, които делсийците наричаха чудовища. Чудовищата се различаваха от обикновените животни единствено по необичайната окраска. Приличаха на коне, на костенурки, на планински лъвове, на грабливи птици, на водни кончета, на мечки, но бяха обагрени в жълто, тюркоазено, бронзово, яркозелено. Петнисто сивите коне в Делс си бяха чисто и просто коне. Оранжевите обаче бяха чудовища.
Ларч не разбираше тези зверове. Чудовищните мишки, мухи, катерици, риби и врабчета бяха безобидни, ала големите чудовища, човекоядците бяха ужасно опасни, по-опасни от нормалните си сродници. Те жадуваха човешка плът и обезумяваха за плътта на другите чудовища. Очевидно ги привличаше и плътта на Имикър и щом отрасна достатъчно, та да издърпва тетивата, той се научи да стреля с лък. Ларч не бе сигурен кой го е научил. Край Имикър винаги се навърташе някой — мъж или момче, пазеше го и му помагаше. Никога един и същ човек. Преди Ларч да научи имената им, те изчезваха и нови заемаха местата им.
Ларч не знаеше дори откъде се появяват. С Имикър живееха в малка къща, после в по-голяма, на поляна, заобиколена от високи скали. Част от придружителите на Имикър идваха от близкия град, но други сякаш изпълзяваха от планинските пещери или от леговища в земята. Тези странни, бледи, подземни хора донесоха лековити билки на Ларч и изцериха рамото му.
Чуваше, че в Делс имало и чудовища с човешки лик, с яркоцветни коси, обаче никога не ги бе виждал. И по-добре, защото така и не успя да запомни дали чудовищните човеци са дружелюбни, или не, а срещу чудовищата той така или иначе беше беззащитен. Те бяха толкова красиви! Изправеше ли се пред тези изумителни създания, съзнанието на Ларч се замъгляваше, тялото му замръзваше и се налагаше Имикър и приятелите му да го спасяват.
— Такива са, татко — обясняваше му отново и отново Имикър. — В това се състои чудовищната им сила. Зашеметяват те с красотата си, пленяват ума ти и оглупяваш. Научи се като мен да пазиш мислите си от тях.
Ларч не се съмняваше в правотата на Имикър, но недоумяваше.
— Каква ужасна идея! — възнегодува веднъж той. — Създание, способно да завладее ума ти!
Имикър избухна в смях и го прегърна през рамо — В редките моменти, когато синът му изразяваше привързаност, Ларч винаги се изпълваше с нямо щастие, притъпяващо объркването му.
Случеше ли се умът му мимолетно да се проясни, Ларч си даваше сметка, че колкото повече израства синът му, толкова по-глупав и по-късопаметен става той. Имикър често му обясняваше нестабилната политика на тази страна, разказваше му за враждуващите военни фракции, за черния пазар, процъфтяващ из подземните лабиринти. Двамина делсийски лордове — Майдог на север и Джентиан на юг — се стремяха да създадат свои империи и да разклатят властта на краля. Далеч на север имаше друга страна, осеяна с езера и планински върхари, наречена Пикия.
Умът на Ларч беше като сито — не задържаше нищо. Разбираше само, че тук няма Даровити. Никой нямаше да му отнеме сина с разноцветните очи.
Очи с два различни цвята. Имикър беше Даровит. Понякога съзнанието на Ларч се избистряше и той размишляваше по въпроса. Питаше се кога ще се прояви Дарбата на сина му.
В моментите на най-кристално просветление, когато Имикър го оставяше сам за известно време, Ларч се чудеше дали вече не се е проявила.
Имикър имаше хобита. Обичаше да си играе с малки чудовища. Обичаше да ги връзва и да изважда ноктите им, да скубе козината им, да бели пъстроцветните им люспи или да скубе перата им. Един ден — Имикър наскоро бе навършил десет — Ларч го свари да разрязва кожата по корема на небесносин заек.
Макар и окървавен, гърчещ се и ококорен, заекът се стори прелестен на Ларч. Взираше се в създанието, забравил защо е дошъл да търси Имикър. Натъжи се, защото нещо толкова дребно и безпомощно, нещо толкова красиво е подложено на изтезания за забавление. Заекът започна да пищи пронизително, ужасено и Ларч изхлипа.