И очевидно не идваше да я залови, Файър и придружителите й го подминаха, а той се обърна и продължи напред по стръмния тунел.
Единайсета глава
На следващата сутрин Файър се събуди схваната от вчерашната езда. Марго й подаде хляб и сирене и купа с вода да си измие лицето. После Файър взе цигулката и засвири — първо бавно, а сетне все по-бързо, за да се разбуди. Усилието проясни ума й.
— Командирът не спомена това предимство на задачата ни — усмихна се свенливо Мила.
Муса надникна в палатката.
— Милейди, командирът ми нареди да ви предам, че към пладне ще минем край замъка на кралица Роен. Той иска да поговори с иконома й. Ще имате време да обядвате с кралицата, ако желаете.
— Яздиш вече втори ден — улови я Роен за ръцете. — Едва ли се чувстваш прекрасно както изглеждаш. Ето, тази усмивка ми подсказва колко съм права.
— Чувствам се по-изопната от тетива — призна Файър.
— Седни, скъпа. Настани се удобно. Свали шала. Половин час няма да пускам тук никакви празноглави зяпльовци.
Какво облекчение да освободи косата си! Тежеше й и я сърбеше, а шалът лепнеше след цяла сутрин езда. Файър се отпусна благодарно в стола, разтърка главата си и позволи на кралицата на Накс да сипе зеленчуци и яхния в чинията й.
— Защо не я подстрижеш? — попита Роен.
О, да я подстриже… Да я свали от скалпа си, да я хвърли цялата в огъня. Би я боядисала черна, но косата на чудовищата не хваща боя. Като малки с Арчър веднъж решиха да експериментират и я обръснаха. Поникна отново след час.
— Расте много бързо — обясни изморено Файър. — Установих, че се контролира по-лесно, ако е дълга. Късите кичури се изплъзват изпод шала.
— Трябваше да се досетя — кимна Роен. — Е, радвам се да те видя. Как са Брокър и Арчър?
Файър й отговори, че Брокър е чудесен, а Арчър — гневен както винаги.
— Не му обръщай внимание — посъветва я отривисто Роен. — Правилно постъпваш, че отиваш в Кралския град да помогнеш на Наш. Положително ще се справиш и с придворните му. Вече не си дете. Как ти се струва яхнията?
Файър си дояде яхнията — много вкусна, между другото — и се опита да прикрие удивлението, напиращо да се изпише по лицето й. Не била дете? Та тя отдавна не беше дете!
В този момент, разбира се, Бриган се появи на прага. Поздрави майка си и подкани Файър да яхне коня си и Файър тутакси се превърна в дете. Част от ума й блокираше, когато този войник се намираше наблизо. Замръзваше от студенината му.
— Бригандел! — Роен стана да го прегърне. — Дойде да ми откраднеш гостенката!
— В замяна на четирийсет войници. Дванайсет са ранени, та ти оставих и лечител.
— Ще се справим и без лечителя, Бриган, ако ти трябва.
— Семейството му живее в Малките сиви планини — обясни Бриган. — Обещах му да го оставя тук при първа възможност. Ще оцелеем и без него до средната крепост.
— Добре — кимна Роен. — Спиш ли?
— Да.
— Хайде, хайде. Майките винаги разбират кога синовете ги лъжат. Храниш ли се?
— Не — отвърна сериозно Бриган. — Не съм ял от два месеца. Гладна стачка срещу пролетните наводнения на юг.
— Чудесно! — Роен се пресегна към купата с плодове. — Изяж една ябълка, скъпи.
Файър и Бриган излязоха мълчаливо от замъка, за да продължат към Кралския град. Бриган изяде ябълката, а Файър си забули косата и се почувства по-спокойна до него.
Помогна й някак си да узнае, че той умее да се шегува.
Последваха три добрини.
Стражите на Файър я чакаха със Смол в края на колоната. Докато вървеше към тях с Бриган, Файър усети, че нещо не е наред. Опита да се съсредоточи — трудно нещо сред толкова хора. Изчака Бриган да спре да разговаря с капитана, дотичал при него да го попита за дневния график.
— Стражите ми са задържали някого — каза тя тихо на Бриган, когато капитанът се отдалечи.
— Защо? Кого? — сниши глас и той.
Усещаше само главното и най-успокоителното.
— Знам само, че мъжът ме мрази, но не е наранил коня ми.
— Не се сетих — кимна Бриган. — Трябва някак да им попреча да нападат коня ти.
След предупреждението на Файър ускориха крачка и се натъкнаха на неприятна сцена — двама от стражите на Файър държаха войник, който ругаеше и плюеше кръв и зъби. Трети страж го удряше през устата, за да го накара да млъкне. Ужасена, Файър се пресегна към съзнанието на стража да спре юмрука му.