После забеляза подробностите, които осветлиха сцената — калъфът на цигулката й се валяше в калта. До него лежаха останките от цигулката — натрошена до неузнаваемост, смачкана сякаш от жесток, освирепял ботуш.
Беше по-лошо, отколкото да я пронижат със стрела, Файър залитна към Смол и зарови лице във врата му. Не успя да сдържи сълзите, рукнали по лицето й, а не искаше Бриган да ги види.
Зад нея Бриган изруга остро. Някой — Муса най-вероятно — остави кърпичка върху рамото на Файър. Пленникът я забеляза и я обсипа с още по-гръмогласни хули — ужасни неща за тялото й и какво ще й причини. Думите се чуваха ясно, макар да ги изричаше с окървавени, подути устни. Бриган тръгна към него.
Не го удряй, проплака негласно Файър. Моля те, Бриган. Звукът на трошащи се кости не й помагаше да възпре сълзите. Бриган изруга още веднъж, пролая някаква заповед и Файър разбра от внезапно заглъхналите проклятия на войника, че му запушват устата. После Бриган и неколцина от стражите й го отведоха към крепостта.
Изведнъж се възцари тишина, Файър осъзна колко шумно хлипа и се насили да се успокои. „Ужасен мъж“, помисли тя, притиснала лице в гривата на Смол. „Ужасен, противен мъж…“ О, Смол, този мъж беше ужасен.
Смол изпръхтя и влажната му муцуна я побутна утешително по рамото.
— Съжалявам, милейди — обади се Муса зад нея. — Изненада ни. Отсега нататък ще допускаме наблизо само хора, изпратени от командира.
Файър си избърса лицето с кърпичката и се обърна към капитана на стражата. Стремеше се да не поглежда към купчината трески, разпилени по земята.
— Не те виня.
— Командирът ще ме обвини. И с право — уточни Муса.
Файър си пое дъх.
— Не биваше да свиря. Предизвиках го.
— Милейди, забранявам ви да поемате вината. Наистина ви забранявам.
Файър се усмихна и й подаде кърпичката.
— Благодаря.
— Не е моя, милейди, на Нийл е.
Файър позна името на един от стражите си.
— На Нийл?
— Командирът я взе от него и ми нареди да ви я дам, милейди. Задръжте я. Нийл има стотици. Много ценна ли беше цигулката?
Ценна беше, разбира се. Кансръл никога не купуваше евтини вещи. Но Файър не я ценеше заради това. Беше й скъпа заради необичайната и необяснима проява на доброта, с която вече се бе сбогувала.
Тя се втренчи в кърпичката на Нийл.
— Няма значение — каза с премерен тон. — Важното е, че командирът не удари този мъж. Помолих го мислено и той не го удари.
Муса прие очевидната смяна на темата.
— Учудих се. Обикновено той не удря войниците си. Този път обаче си помислих, че е неизбежно. Изражението му беше убийствено.
И си бе направил труда да поиска кърпичка за нея. И бе споделил загрижеността й за Смол. Три добрини.
Файър разбра, че се е страхувала от Бриган, защото се е опасявала омразата на човек, когото харесва, да не нарани сърцето й. Смущавала се е от грубостта и непроницаемостта му. Чувстваше се неловко и сега. Но вече не се страхуваше.
До края на деня яздиха бързо. По здрач спряха на равно скалисто плато. Палатки и огньове се ширнаха докъдето поглед стига. На Файър й хрумна, че никога не е била толкова далеч от дома. Знаеше, че Арчър тъгува за нея, и тази мисъл облекчи донякъде самотата й. Разбереше ли за цигулката, щеше да се разяри ужасно. Гневът му обикновено й създаваше неприятности, но сега би го приветствала. Ако Арчър бе тук, пламенната му натура щеше да й вдъхне сила.
Не след дълго очите на войниците наоколо я принудиха да влезе в палатката. Думите на мъжа, унищожил цигулката, не й излизаха от ума. Защо омразата насъсква мъжете да посягат на жените? Замисли се за недостатъците на чудовищната си същност. Силата на красотата й помагаше да контролира едни, но други изпълваше с необуздана лудост.
Чудовищата, особено женските чудовища, изваждаха наяве злото — заради желанието и безкрайните мрачни лабиринти на жестокостта. На всички слаби мъже тя действаше като опиат. А способен ли е някой да не злоупотребява с омразата и любовта под въздействието на наркотика?
Съзнанията на петте хиляди мъже я смазваха.
Мила и Марго я последваха в палатката, естествено, и седнаха наблизо, стиснали дръжките на мечовете си. Мълчаливи, бдителни и отегчени. Прииска й се да отиде незабелязано при Смол. Прииска й се да го доведе в палатката.