— Един контрабандист на животни избра името на Смол. Жесток мъж. Казваше се Кътър. Смяташе за плиткоумни конете, които не откликват добре на камшика.
— А, Кътър! — възкликна Бриган, сякаш го познава; нищо чудно всъщност, защото Кансръл и Накс сигурно използваха едни и същи търговци. — Е, аз видях на какво е способен конят ти. Определено не е плиткоумен.
Подмолен трик бе тази добронамереност към коня й.
Файър изчака да преглътне благодарността — не помогна, разбира се, защото се чувстваше самотна. Реши да смени темата.
— Сън ли не те лови?
Той извърна лице и се засмя кратко.
— Понякога нощем мислите ми кръжат ли, кръжат.
— Сънища?
— Не стигам до там. Тревоги.
Кансръл я приспиваше понякога в безсънните нощи. Ако Бриган й позволеше, би съумяла да смълчи тревогите му, да му помогне да заспи. Щеше да използва силата си благородно, ползотворно. Разбираше обаче, че не бива да му го предлага.
— А ти? — попита я той. — Май и ти скиташ нощем.
— Сънувам кошмари.
— Неправдоподобни страхотии или истински?
— Истински… винаги. Винаги сънувам ужасни неща, които са се случвали.
Той замълча. Потърка се по тила.
— Трудно е да се събудиш от кошмар, когато кошмарът е истински — отбеляза той; продължаваше да не я допуска в мислите и в чувствата си, ала в гласа и думите му долови нещо, напомнящо съчувствие.
— Лека нощ, милейди — додаде той след малко, обърна се и заслиза към лагера.
Стражите й отново я обкръжиха. Тя вдигна лице към звездите и затвори очи.
След около седмица езда с Първи полк Файър свикна с ежедневието — ако е възможно да се свикне с нижещи се една след друга тревожни преживелици.
Внимавайте, предупреди мислено стражите си една сутрин на закуска, докато поваляха на земята войник, спуснал се с изваден меч към нея. Идва още един със същото намерение. Леле! Усещам и глутница чудовищни вълци на запад от нас.
— Осведомете капитаните на ловните отряди, милейди — помоли я задъхана Муса, затисна краката на пленника и изкрещя на четирима от подопечните си да халосат новия нападател по носа.
На Файър й тежеше, че никога не я оставят сама. Дори нощем, когато сънят я оборваше, тя продължаваше да се разхожда, сподиряна от стражите си, защото единствено тогава се наслаждаваше на известно усамотение. Почти всяка нощ срещаше командира, с когото си разменяха по няколко тихи думи. Оказа се, че с него се разговаря учудващо лесно.
— Нарочно сваляш пред някои хора умствената си защита, нали, милейди? — попита я веднъж Бриган.
— Случва се да ме изненадат — отговори тя, облегната на една скала, с очи вперени в небето.
— Да, ясно — кимна той. — Но когато някой войник обикаля лагера, стиснал дръжката на ножа си и разтворил широко съзнанието си, ти го усещаш, че приближава, и от теб зависи да промениш намеренията му и да го накараш да се върне. Ако този мъж те нападне, значи си му позволила.
Скалата, върху която се бе опряла, пасваше съвършено на извивките на тялото й; би могла да заспи тук. Тя затвори очи и размисли как да признае, че е прав.
— Отпращам много мъже, както казваш, а понякога и жени. Стражите ми дори не разбират. Но тези хора просто искат да ме погледат, да ме докоснат или да ми кажат нещо. Въобразяват си, че са влюбени в мен и чувствата им са нежни. — Поколеба се. — А които ме мразят и наистина искат да ме наранят… Да, прав си. Понякога оставям най-злите да ме нападнат. Нападнат ли мен, ще отидат в затвора, а затворът е единственото място, с изключение на смъртта, откъдето вече няма да ме застрашават. Армията ти е прекалено голяма, принце. Прекалено много хора, с които да се справям. Налага се да се защитавам с всякакви средства.
Бриган изсумтя.
— Не възразявам. Тактиката ти е добра. Стига да преглъщаш риска.
— Редно е, предполагам, досега да съм свикнала с опасността. Понякога обаче се страхувам.
— Чух, че си се срещнала с Майдог и Мургда през пролетта, когато си отпътувала от замъка на Роен. Опасни ли ти се сториха?
Файър си спомни неприятния двоен оглед.
— Смътно. Не бих могла да го опиша точно, но, да, сториха ми се опасни.
— Ще има война — отрони той след кратко мълчание. — Не знам кой ще стане крал, когато тя свърши. Майдог е студен, алчен и деспотичен. Джентиан е по-лош от деспот, защото е и глупак. Наш безспорно е най-добрият от тримата. Понякога е лекомислен, импулсивен. Но е справедлив и не се води от егоистични подбуди. Застъпник е на мира и от време на време има проблясъци на мъдрост… — Замълча и когато проговори отново, в гласа му прозвуча безнадеждност: — Ще има война, милейди, и хиляди ще изгубят напусто живота си…