— Ти си я заразил с едра шарка? — изкрещя Чейс.
10.
Извън себе си от ярост, той полетя навън по стълбите. Ще го пипна! Ще го стисна за гушата! Ще…
Ала когато се качи горе, чу стрелба — но не чаткането на автоматни откоси, а трясъка на хеликоптерните оръдия. Чу се и характерното шшшт на изстреляна ракета, последвано от силна експлозия.
Сълзотворният газ в коридора горе се бе разнесъл. Изхвръквайки от Манастира, Малоун впери поглед в мястото, където бе видял Джеб и хората му за последен път. От прах, пламъци и дим нищо не се виждаше. Погледна към площадката за кацане, но хеликоптера го нямаше на мястото му. Вляво от него долетя отчетливото чаткане на ротори, димът изведнъж рязко започна да се разсейва и машината се появи. Като злокачествен тумор под корема й изникна нов комплект оръжие. Хеликоптерът увисна на около тридесет метра от земята и на стотина метра разстояние. Напрегнатото лице на Беласар зад стъклото се виждаше дори оттук. Гласът му прогърмя през външния високоговорител:
— Никога не продавам оборудване, с което не мога да боравя.
Чейс не успя дори да мигне, когато оръдията отново затрещяха и зад гърба му куршумите разораха почвата. Ударната вълна го хвърли на земята — върху него се посипа пръст, разхвърчаха се осколки. Той се претърколи встрани, за да избяга по-далеч от попаденията, но хеликоптерът промени ъгъла и едното оръдие тропоса земята, този път вдясно от него. Ушите му писнаха.
„Но той можеше да ме убие! Тоя мръсен кучи син си играе с мен!“
Малоун рязко се изправи на крака, направи крачка сякаш да побегне наляво, но в момента, в който Беласар мръдна носа на хеликоптера натам, той смени посоката и хукна надясно.
Далеч от Манастира.
Далеч от Джеб и хората му, ако бяха все още живи.
Право към изпитателния полигон.
Зад себе си чу как оборотите на роторите се променят и разбра, че Беласар се втурва подир него. Ревът отзад нарасна толкова бързо, че Чейс се хвърли на земята — машината премина с грохот отгоре, вдигайки вихрушки прах. Преди Беласар да успее да завие и да се върне, Малоун скочи и се втурна напред.
Тази част от имението не бе пострадала от стрелбата. Използвайки прикритието на храсти и дървета, Чейс продължи да тича към полигона. Дърветата вляво от него изведнъж западаха, покосени от стрелбата на оръдията. Той се хвърли на земята миг преди храстите, зад които се криеше, да се разхвърчат на ситни трески и листа и хеликоптерът пак мина над главата му.
И отново, докато още Беласар не се бе върнал, Малоун скочи и побягна. Прескочил последния ред храсти, се озова пред дървените огневи боксове на полигона. Вдясно от него бе 50-калибровата картечница, с която търговецът го бе заплашвал. Но още щом се опита да стигне до нея, Беласар стреля. Вдигна се стена от трева, пръст и камъчета и между Чейс и оръжието се проточи плитък ров.
Малоун опита отново и Беласар пак му отряза пътя. Тази гадина се забавляваше. Побеснял, Чейс хукна в друга посока. След дървените боксове започваше построеното от дъски селце, което клиентите използваха за мишена. Бе престроявано, откакто бе за последен път тук. Той се спусна към един от боксовете, щракна ключа, както бе видял Потър да прави, и хукна всред изведнъж оживялото селище, всред изглеждащите като живи войници, цивилни и коли, тръгнали по улиците.
Откосът от хеликоптерното оръдие раздра земята откъм дясната му страна. Завивайки наляво, но все още насочен към селището, Малоун се напрегна в очакване на откоса, който щеше да последва в тази посока. Опитвайки се точно да прецени времето на стрелбата, кривна рязко вдясно миг преди земята вляво от него да заври. Този път обаче куршумите попаднаха съвсем близо до него. На Беласар играта започваше да му омръзва.
Пред него вече се изправяха първите къщички на селцето. Чейс пробяга последните двадесетина метра на зиг-заг, плонжира над каменната стена, падна лошо оттатък и изстена високо от болката в ребрата. Без да й обръща внимание, той трескаво запълзя към ъгъла на малка каменна къщичка, където се притисна зад купчина отпадъци. Стреляйки и с двете оръдия, хеликоптерът стремително нападна селото. В каменната стена зейна дупка, ъгълът на къщичката сякаш се изпари, уличните павета литнаха във въздуха. В момента, в който машината мина с рев над главата му, Малоун хукна по улицата. Преди Беласар да успее да завие, той се хвърли вляво в нещо като двор и се просна зад стената му. Гърдите му трескаво се повдигаха. Пот се лееше от лицето му. Когато вдигна ръка да я избърше, цялата му длан почервеня — от носа му течеше кръв.