Беласар се изправи.
— Е, вярно, че по тях има малко кръв — продължи Малоун. — Но кой може да възрази срещу твърдението, че кръвта и изкуството не си подхождат?
Телохранителите започнаха да се приближават от двете му страни.
Изпреварвайки ги, Малоун тръгна по прохода към Беласар.
— Чейс, какво правиш? — с тревога попита Дъг.
Разтревоженият шепот наоколо се усили.
Лицето на Беласар бе вкаменено от гнева.
— Вие току-що ме накарахте да платя за това платно цял милион повече, отколкото бях възнамерявал.
— Не си спомням да съм ви извивал ръката. Може би Бог иска по този начин да ви подскаже, че имате твърде много пари. Защо не добавите тази сума към онази, която похарчихте, за да разбиете живота ми? Значи се интересувате от моите платна, а? Да, обаче аз реших да променя стила си. Вече ще се занимавам с друго изкуство. Изкуството на представлението.
Бъркайки в двата джоба на якето си, Малоун извади по една туба маслена боя във всяка ръка. Капачките им вече бяха развити и махнати. Стискайки здраво, той изстреля две струи яркочервена боя, разплисквайки я по тъмнокафявия блейзер на Беласар.
Потресен, търговецът на оръжие отскочи назад.
— Цветът на кръвта — каза Малоун. — Можеш спокойно да го наречеш метафора.
Вдигна юмрук да го забие в корема на Беласар, но промени намерението си, защото единият от телохранителите се хвърли към него. Извъртайки се на пета, Малоун сграбчи протегнатата към него ръка, стисната в юмрук, дръпна я към себе си и отмествайки се в последния момент, прехвърли телохранителя през двата най-близки реда, току-що опразнени от панически разбягалата се публика.
— Извикайте полиция! — извиси се нечий глас.
Докато телохранителят се премяташе през столовете, Малоун за втори път се приготви да удари Беласар, но другият бодигард се хвърли към него. Малоун го просна на пода, усети как нещо го убожда във врата и рязко се врътна да види какво е то. С внезапно нараснала тревога забеляза как Беласар отдръпва ръка — беше го боднал с нещо, което бе в пръстена му. Нещо вътре в пръстена. Докато търговецът на оръжие спокойно затваряше капачето на пръстена, Малоун усети как вратът му пламва. Жегата се втурна по цялото му тяло. Имаше време да удари първия телохранител, преди още съзнанието му да се е замъглило. Изпаднал в паника, той замахна, но някой го удари, коленете му се огънаха като гумени и подът се надигна срещу него. Последното, което видя, бе, че една ръка се протегна, сграбчи го и го повлече в бързо сгъстяващата се тъмнина на прохода между редовете. Опита да се съпротивлява, но не можа да помръдне. Последното слухово възприятие бе шумът от влаченето на обувките му по мокета.
3.
Събуди се с адско главоболие и откри, че е вързан на стол в средата на огромна, тъмна и ехтяща зала. Единствената светлина идваше от ярката гола крушка, висяща точно над главата му. Двама непознати мъже играеха карти на близката маса.
— Иска ти се да отидеш до тоалетната ли? — попита го единият.
— Да.
— Лошо. Освен това вече си свършил работата.
Дънките на Малоун наистина бяха влажни. Повръщаше му се. Мястото, където го бе убол Беласар, го болеше.
Някъде далеч се отвори врата и веднага след това се затвори с метално дрънчене. В тъмнината отекнаха приближаващи се стъпки. Без да бързат, Потър и Беласар влязоха в осветения кръг. Този път Беласар бе с тъмносин блейзер и сиви панталони, а Потър изглеждаше по-сериозен от обикновено.
Търговецът на оръжие впери в него изучаващ поглед.
— Вие сте глупак.
— Не аз дадох милион повече, отколкото трябва, за някаква си картина.
Беласар разпери ръце.
— Парите се печелят. Аз говоря за вашия отказ да работите с мен. Ако бяхте приели поръчката, животът ви нямаше да бъде такава бъркотия, каквато е в момента.
— Да, но не я приех и той е.
Беласар се взря още по-изпитателно в него, после поклати глава:
— Какво се надявахте да постигнете с този инцидент в „Содби“?
— Да не съм луд да ви посягам, когато наоколо няма никой! Достатъчно народ ни видя в „Содби“, така че ако тялото ми случайно бъде извадено от Ийст Ривър, полицията ще се обърне най-напред към вас.
Беласар се изкиска тихичко:
— Мога да ви уверя, че ако исках да ви направя нещо, тялото ви нямаше да бъде намерено нито в Ийст Ривър, нито на някое друго място. — Помълча малко, за да даде възможност на заплахата да постигне целта си. — Сам сте си виновен. Аз ви направих честна оферта. Вие обаче решихте да ме обидите с отказа си. Но аз съм разумен човек. Давам ви втора възможност. Ще уредя животът ви да се върне в първоначалния си вид. Дори ще вдигна цената на седемстотин хиляди. Но ви предупреждавам: не съм известен с търпението си. Трета възможност няма да има.