— Това са планове на милостивия Бог? — попита Малоун изумено.
— Според Малтус. Но аз съм съгласен с него. Той е бил англикански свещеник. Вярвал е, че Бог допуска мизерията да бъде част от плана Му с цел да ни изпита, да ни накара да използваме всяка възможност да се издигнем над нея и да закалим личностите си в борба с несгодите. Когато онези, които са се преборили с достатъчно предизвикателства и от това са станали по-закалени и по-добри, умрат, получават за награда вечен живот.
— След като междувременно поради глад, епидемии и войни са преживели ада на земята — каза Сиена.
— Явно не си слушала внимателно, скъпа. В противен случай нямаше да изтървеш главното.
Сиена отново сведе глава към чинията си.
— Значи излиза, че войната е добро нещо — каза Малоун с леден тон. — И покрай нея и търговците на оръжие.
— Много е лесно да заклеймяваш нещо, което не разбираш. Моят прапрадядо и Малтус случайно са били приятели.
— Какво?
— След като първото издание на есето му било публикувано, Малтус предприел пътуване из Европа. Моят прародител имал късмета да попадне на една официална вечеря в Рим, където бил поканен и Малтус, и така двамата се запознали. След това прекарали много вечери заедно, обменяйки идеи. Това есе, което ви дадох да четете, било подарено на прапрадядо ми лично от Малтус.
— Искате да ми кажете, че впечатлен от идеите на Малтус, вашият прапрадядо е станал търговец на оръжие?
— Той го е сметнал за свое призвание. — Беласар погледна загрижено към Сиена. — Скъпа, на теб като че ли пъстървата не ти харесва. Може би заекът, който ще поднесат като второ, ще ти допадне повече.
10.
Малоун лежеше в тъмната спалня и гледаше в тавана. Вечерта бе една от най-странните, които бе прекарвал в живота си, а разговорът бе на такова сюрреалистично ниво, че накрая той бе изгубил връзка с действителността, сякаш бе дрогиран.
Умората от пътуването започна да взема превес. Потрепвайки, клепачите му се затвориха и той засънува как двама мъже с перуки, облечени в дълги наметала, каквито са носели през 1798 година, седнали край камината в опушена таверна, задълбочено обсъждат съдбините на хората. Сънува и Сиена, възседнала кон, препускаща между кипарисите, без да вижда тънката жица, вдигнала се внезапно пред краката на коня — той се препъва и тя пада на земята със счупен врат. Сънува рева на хеликоптер, готвещ се за кацане, видя го в съня си как каца, едва изчаква няколко секунди, преди да излети отново, и шумът му пак заглъхва в далечината. Очите му рязко се отвориха и той разбра, че хеликоптерът не е бил сън.
Ставайки от леглото, Малоун се приближи до огромните прозорци. Надникна навън и се загледа в сенките на дърветата и проблясващите на лунната светлина вирчета. Светлината от прожекторите заливаше алеите и градините. Появи се човек от охраната, метна цигара встрани и прехвърли автомата от едното рамо на другото. Някъде отдалеч долетяха гневните гласове на двама души, но Малоун не можа да чуе какво си крещят. Пазачът не им обърна никакво внимание. Караницата заглъхна и над имението отново се възцари тишина. Чейс прокара длан по умореното си лице, върна се до леглото и тъкмо се накани да се мушне под завивките, когато до ушите му стигна екотът на изстрел. Бе готов да се обзаложи, че пазачът и на него не е обърнал внимание.
Трета част
1.
Стреснат от внезапното приближаване на хеликоптера, арабският жребец на Сиена рязко се дръпна встрани и едва не я хвърли в потока. Загубила за миг равновесие, тя рефлексивно притисна крака към хълбоците на красивото животно и тъй като то вероятно щеше да хукне надолу по стръмния бряг, отпусна леко десния крак и натисна по-силно с левия, като едновременно с това ръцете й направиха същото движение с юздите. Насочвайки коня встрани от потока, тя го стисна с пети, опъна юздите назад и спря точно когато хеликоптерът с грохот прелетя над тях. Вдигнала глава, тя успя да го мерне за миг, но от него само някой внимателно взиращ се надолу би могъл да я види тук през леко оределите клони на дърветата. Машината отлетя нататък, приближавайки се към хълмовете.