— Бяха от италиански произход?
— Починаха, когато бях на дванадесет години.
— Съжалявам… — каза Малоун.
— Майка ми загина при автомобилна катастрофа. Два месеца по-късно баща ми почина от инфаркт, но мисля, че беше от разбито сърце.
— Обичаше ли ги?
— Много. Да не би да очакваше да кажа „не“?
— Разни хора, разни ситуации.
— А ти не се ли разбираше с родителите ти?
Малоун бе изненадан, че самият той бе започнал темата.
— Никога не съм се карал с баща ми — отвърна и още повече се изненада, като се чу да продължава: — Трудно е да се караш с някого, когото изобщо не си виждал.
Отново прозвуча картечен откос. Малоун извърна поглед към отворената врата на солариума. Накъсаното тракане идваше откъм другата страна на Манастира.
— Това не ти ли действа на нервите?
— По-скоро се притеснявам от паузите — отвърна тя. — Също като едно време, когато живеех в Манхатън. Така бях свикнала с шума от движението, че се чувствах некомфортно, ако отидех на някое тихо място.
— Е, по-спокойно място от този солариум, здраве му кажи.
6.
Малоун донесе един стол от ъгъла и го сложи на светлината. Беше дървен, с леко наклонена назад облегалка.
— Не ми изглежда много удобен. Трябва да донесем един диван от…
— Няма проблем. — Но когато седна на него, наистина пролича, че Сиена се чувства неудобно. — Какво да правя сега?
— Нищо. Просто си седи така.
— Но как ме искаш? Накъде да наклоня глава? Наляво или надясно? Погледът нагоре или надолу?
— Както се чувстваш естествено. — Малоун взе папка с листове и парче въглен. — Това е съвсем предварителна работа.
— Имаш ли нещо против да стана?
— Не, само си дръж лицето обърнато към мен.
Въгленът застърга по хартията.
Тя изпита още по-голямо неудобство.
— Фотографите никак не обичаха да стоя мирно. Трябваше непрекъснато да се движа. Понякога пускаха рок. Когато свършеха филма, даваха фотоапарата на някой помощник, после вземаха друг и пак започваха. Понякога пускаха вентилатор, така че като се завъртя, косата ми да се пръсне като ветрило. И непрекъснато ме караха да прокарвам пръсти през нея.
Стъргането по листа спря.
— Какво има? — попита тя.
— Обаче при мен трябва да стоиш мирно. Но не се престаравай. Все пак трябва да се движиш по-малко от обикновено, за да мога да докарам добра прилика.
— А да говоря поне може ли? Фотографите не обичаха, когато говорех.
— Аз нямам нищо против.
Малоун драсна още няколко щрихи, отщипа листа и го остави на масата.
— Този не стана ли? Да не би да мърдам прекалено много?
— Не, той си свърши работата. — Отново застърга с въглена по следващия лист. — Това беше просто сондаж. Ще направя поне стотина, преди да опитам нещо по-постоянно.
— Стотина?
— За да мога да усетя лицето ти.
— Фотографите, с които работех, понякога изщракваха стотици пози на сеанс.
— Е, тук работата ще трае по-дълго.
Сиена вдигна вежди.
Изразът на лицето й бе прекрасен.
— Добре.
7.
— Мадам, ще обядвате ли?
Стреснат, Малоун се обърна към прислужницата, застанала на вратата.
— Толкова рано?
— Почти два часът е, мосю.
Стреснатото изражение на Чейс се превърна в смаяно, когато погледът му падна на масата зад него. Цялата бе покрита със скици.
— Божичко! — обърна се той към Сиена. — Сигурно си изтощена.
Тя отново бе седнала на стола.
— Малко. Но ти беше толкова погълнат от работата, че не ми се искаше да ти кажа. Освен това ми беше интересно.
Сиена се обърна и благодари на прислужницата.
— Интересно ли? — Той се приближи до нея и очите му бавно свикнаха с ярката светлина. — Да ме гледаш как рисувам?
— Не, да разговарям с теб.
Чейс се напъна да си спомни за какво бяха разговаряли. Бе толкова погълнат от заниманието си и да поглежда от време на време към Манастира и хеликоптера, че темата на разговора им малко се бе замъглила в съзнанието му.
— Отдавна не бях разговаряла толкова дълго. — Сиена седна на масата и се обърна към прислужницата: — Само салата и изстуден чай, моля.
Малоун си поръча същото.
— Предполагам. Съпругът ти е толкова зает, че сигурно доста често си сама.
Сиена не отговори, но нещо в очите й му подсказа, че дори и когато са заедно, Беласар и жена му рядко разговарят.
— Не познаваш ли баща си?
Въпросът го свари неподготвен. Минаха няколко секунди, докато се сети за недовършения отпреди разговор.