Последните думи на Малоун отекнаха като че ли в празно пространство. Тишината се сгъсти, натежа и накрая бе нарушена от стъпките му по плочите: той се запъти към ъгъла, където бяха дънките й, вдигна ги и й ги подаде. Ризата, закопчана вече, бе достатъчно дълга, за да скрие голотата й. Въпреки това, той искаше тя да се отпусне съвсем.
От лявото й око се плъзна сълза.
— Защо Дерек иска такъв портрет? Нищо не мога да разбера!
— Единствената причина, която мога да посоча, е тази, която той ти изтъкна — излъга Малоун. — Той иска да запази красотата ти, да я направи вечна.
— Включително и тялото ми?
— Включително и тялото ти.
— Още малко и ще вземе да ме застреля и да ме препарира — каза тя с горчивина в гласа.
Казаното от нея бе толкова близо до истината, че Малоун положи всички усилия да не реагира.
— Като съм толкова хубава, защо не иска да ме гледа? — Гласът на Сиена трепна. — Според него всичко, което правя, е погрешно. Държи се с мен така, сякаш правя грешка след грешка. Презира ме. За какво му е портрет на жена, която го дразни толкова?
Сълзите вече обилно течаха по бузите й, зачервявайки очите й, излагайки на показ огъня под загорялата й кожа. Преди Малоун да успее да реагира, тя вече бе облегнала глава на гърдите му, вкопчвайки се в него с отчаянието на давещ се човек. Раменете й се повдигаха, тресейки се от плач. Косата й ухаеше на кайсии, кожата й го изгаряше. Сълзите й капеха по ризата му, просмукваха се през рехавия плат и го пареха като нажежено желязо. В същото време гърдите й се притискаха към неговите, карайки го да усеща болезнено остро липсата на необутите още дънки. Краката й бяха голи, бедрата й под ризата…
— На такава техника ли ви учат в художественото училище? — попита Беласар от вратата.
3.
Със стреснато ахване Сиена рязко се дръпна от Малоун и се извърна към мъжа си.
— Нещо като художествено насърчение? — попита иронично Беласар. — Само че не е ясно художникът ли насърчава модела или моделът — художника.
— Не е това, което си мислиш — каза Сиена.
— А ти откъде знаеш какво си мисля? В края на краищата от теб се искаше да си свалиш дрехите. А ако се страхуваш да не съм си помислил, че между вас има нещо, не се притеснявай. Никога не съм се съмнявал, че ще ми останеш вярна. Нямаш смелост за противното.
Сиена се сви като ударена.
— Освен това още не съм чувал за такъв похват, при който жената, с цел да се направи на сексуално привлекателна, олива партньора си със сълзи и сополи. — Беласар се приближи и прокара опакото на дланта си по мокрото лице на Сиена. — Виж се на какво приличаш, скъпа. Така изглеждаше първия ден, когато те видях в Милано. Тогава не беше никак фотогенична, също като сега. Вид, в който едва ли ще ми се иска да те видя нарисувана.
Раменете на Сиена продължаваха да се разтърсват от дълбоките и приглушени хлипове.
— Носът ти е протекъл. Устата ти… Как, за бога, искаш този човек да си върши работата?
Малоун забеляза, че Беласар не се обърна нито веднъж към него.
— Иди си в стаята и се измий — продължи Беласар. — А следобед да си се оправила и да си готова за позиране.
Устните на Сиена трепереха.
— По дяволите, какво чакаш още? — викна Беласар. — Действай! Поне веднъж в живота си направи нещо както трябва.
Със замъглени от сълзите очи тя погледна към мъжа си, после извърна разкривеното си от мъка лице към Малоун. След това рязко се завъртя и изтича навън.
Събрал цялата си воля, Малоун едва се удържа да не се намеси и да спре унижението, на което я подлагаше Беласар. Яростта, която го бе накарала да приеме поръчката му, закипя в него с двойно по-голяма сила. Желанието да се разплати с търговеца на оръжие бе нараснало повече от всякога. Но не тук и не в този момент, непрекъснато си повтаряше той. Да скочи върху него сега, да му счупи ръцете и краката, както и много други кости, преди телохранителите на свой ред да скочат върху него, не бе наказанието, което Беласар заслужаваше. С това нямаше да помогне на Сиена. Нито пък по този начин щеше да успее да я изведе от имението. Дръж се, повтаряше си непрекъснато той.