Сиена изчезна по алеята навън и тишината вътре се сгъсти. Солариумът сякаш изведнъж се стесни.
— Искам да чуя професионалното ви мнение за една работа — каза Беласар.
— Ще се постарая да ви отговоря на всеки въпрос, свързан с рисуването.
— Не става въпрос за рисуване.
4.
Тракането на картечните откоси започна да се чува по-ясно. Докато се приближаваха към стрелбището, Малоун забеляза, че обрамчената от изрядно подстригани храсти алея, избрана от Беласар, заобикаля Манастира. Освен това забеляза, че охраната е по-многочислена и си спомни думите на Сиена, че й е забранено да ходи из тази част от имението.
„Тогава защо Беласар ме води тук? — запита се Малоун. — Дали не го прави, защото знае, че няма да успея да кажа на никого какво съм видял, тъй като мъртвите не говорят?“
Стрелбата спря за миг, после започна отново. От мощния и плътен звук Чейс определи, че се стреля с картечница 50-и калибър, а учудващо бързият ритъм на огъня го накара да заключи, че проблемът, за който Беласар бе споменал — как да се компенсира топлината, генерирана от по-бърз подаващ механизъм, — вече е решен.
Храстите останаха встрани и двамата излязоха на открито пространство, в центъра на което се виждаха няколко дървени огневи точки, прилични повече на улични сергии, с тази разлика, че макар всички да бяха с покриви, нито една нямаше задна стена. Там, където биха били изложени плодовете и зеленчуците, се виждаха далекогледи за установяване на попаденията, както и скоби за захващане на оръжия, чиито оптически мерници се нуждаеха от прострелване.
Между две от тези съоръжения се виждаше картечница, монтирана на триножник. Мъжът в сивите работни дрехи до нея си свали наушниците, наведе се над затворния механизъм, после посегна към кутията е инструменти до него. От дясната страна на картечницата имаше метална кутия, от чийто край излизаше лента с патрони, дебели и дълги колкото пръст, и влизаше в затворния механизъм на оръжието. Земята наоколо бе зарината от месингови гилзи, весело проблясващи на слънцето.
Малоун обаче огледа съвсем бегло тези подробности, тъй като вниманието му бе привлечено от онова място, към което бе насочена цевта на картечницата. Това бе обширно пространство — неколкостотин квадратни метра, — в което имаше цяло селище, почти унищожено от експлозии и едрокалибрени куршуми. В бетонните стени зееха огромни дупки. Проснати на земята стени, пропаднали тавани. По местата, които по-рано са били улици, а сега бяха просто изровена от взривове и с дълбоки ями земя, се виждаха обгорелите останки на коли и камиони.
Движенията на мъжа в сивите работни дрехи привлякоха вниманието на Малоун — чул шума от стъпки зад себе си, човекът се изправи. Погледът на Потър зад дебелите стъкла се втвърди, като видя художника.
— Вие сте били всестранно развита личност — забеляза Малоун.
— О, ще се изненадате колко много неща мога да правя. — Потър се извърна към Беласар: — Тоя не бива да идва тук.
— Искам да му покажа нещо.
— Но това е против твоите правила.
— И тъй като са мои, значи мога да ги нарушавам. — Беласар посочи картечницата. — Ако си приключил с прострелването й, иди да вдигнеш някоя и друга мишена.
— Но…
— Прави каквото ти се казва. Не ти плащам да спориш.
Челюстните мускули на Потър потрепнаха. С кос поглед към Малоун, от който не оставаше и капка съмнение кого обвинява за грубото отношение, той отиде до една от огневите точки и щракна някакъв ключ. За миг Чейс помисли, че получава зрителна халюцинация. Изтерзаното село като че ли оживя. Между сградите започнаха да пробягват войници. Цивилни панически търсеха прикритие. По разровените улици заръмжаха джипове. Отдясно се показа един БТР и се насочи към центъра на селото. Зад него се заклатиха два камиона с каросерии, покрити с брезент.
Всичко това наистина бе измама. Войниците и цивилните бяха пластмасови манекени, облечени според ролите си. Движеха се по начин, който подсказваше, че са закрепени към подвижна лента, скрита под земята. БТР-ът и камионите също се движеха по подобна лента.
— Страхотно! — призна Малоун.
Беласар кимна, сякаш не бе очаквал друга реакция.
— Клиентите ми искат да им демонстрирам оръжията си в условия, възможно най-близки до действителните.