— Все едно си имате свой собствен комплект електрически влакчета.
Беласар го погледна изненадано.
— Едно време имах съученик, който много обичаше да си строи линии и влакчета само за да си доставя удоволствието да слага фойерверки под мостовете и водните кули и да ги вдига във въздуха — каза той. — Никога не съм виждал човек, който толкова много да обича да разрушава… А сега нека видим вие колко обичате да разрушавате.
— Какво искате да кажете?
— Елате тук и пробвайте това оръжие. Били сте в морската пехота, нали? После ще ми кажете мнението си на специалист за това как чувствате 50-калиброва картечница, но с по-бърз зареждащ механизъм.
— Опасявам се, че мнението ми не струва кой знае колко. От години не съм пипал оръжие.
— Оръжието е като велосипеда. — Изявлението му прозвуча като команда. — Човек никога не забравя.
— Дерек — обади се предупредително Потър.
— Ти не се меси. — Погледът на Беласар не се отместваше нито за секунда от очите на Малоун.
— Добре — вдигна ръце Чейс, все едно се предаваше. — Не съм сигурен какво искате да докажете с това, но ще се хвана.
Малоун тръгна към картечницата, Потър си сложи наушниците и след това ръката му се плъзна под работната дреха — вероятно да извади бързо пистолет, ако се наложи, каза си Чейс. Охраната наоколо свали автоматите от раменете си.
— Вземете това, ще ви трябва — обади се Беласар, подхвърли му чифт наушници, после си сложи своите.
Малоун нахлузи наушниците. Забелязвайки колко напрегнат е Потър, той нарочно започна да се бави, преструвайки се, че оглежда оръжието. После насочи цевта му към селото.
— Нещо по-специално да искате да разруша? — обърна се той към Беласар.
— Ей онзи камион вдясно.
От наушниците гласът му долиташе приглушен.
Когато Малоун се прицели и натисна спусъка, внезапният оглушителен трясък и диво тресящият се метал го накара да си помисли, че в ръцете му се мята мощно животно. Бе очаквал насочен нагоре откат и се бе подготвил да го компенсира. Обаче силата на това чудо далеч прехвърли границата на очакванията му. Откатът от невъобразимо бързата стрелба дръпна цевта на картечницата рязко нагоре. Малоун с усилие я върна надолу и я насочи към камиона. Ако не бе съсредоточил цялото си внимание да овладее оръжието, щеше да зяпне от изненада какви разрушения нанася то. Плътният поток куршуми разпиля каросерията на камиона, стигна до кабината и целият камион започна да се разпада на парчета. Малоун пусна спусъка, но ръцете му продължиха да вибрират. Всеки, който не бе запознат с 50-калиброво оръжие, щеше да си изкълчи раменете, Чейс бе сигурен в това.
— Да не би тия куршуми да са с подсилен заряд?
Беласар сви рамене.
— Какво е мнението ви за този модел?
— Ако не намерите начин да стабилизирате този откат, никой няма да може да се оправя с това нещо.
— Не знам за какъв откат говорите.
Беласар пристъпи към оръжието, прицели се и натисна спусъка.
Действието му свари Малоун неподготвен.
Картечницата ревна с накъсания грохот на локомотив, втурнал се с пълна скорост напред, а Беласар, обхванал здраво оръжието, без никакво видимо усилие потискаше мощния откат нагоре. Празни гилзи хвърчаха във въздуха с такава скорост, че се сливаха едва с друга в непрекъснатото движение. Широките рамене на Беласар, мускулестите му гърди и твърдо изправената стойка дадоха повод на Малоун да помисли, че възрастният мъж често се упражнява и вероятно вдига тежести — беше в прекрасна физическа форма, особено за човек на неговите шестдесет и една-две години. И това, което Малоун в момента виждаше, бе открита демонстрация на сила, далеч надминаваща всичките му очаквания. Лекотата, с която Беласар се справяше със смазващия откат, внушаваше страхопочитание. Той нацепи втория камион на трески, после насочи картечницата към джиповете, направи и тях на парчета… и войниците… и цивилните… и накрая насочи оръжието към БТР-а, нанасяйки такива поражения на бронираната машина, каквито Малоун би сметнал за немислими, ако не ги бе видял със собствените си очи. От огромните гуми се разхвърчаха едри черни парцали, машината се килна настрана, единият люк зяпна отворен и отвътре заизлизаха гъсти кълба дим, примесени с пламъци. „Исусе Христе, тия боеприпаси са с бронебойни куршуми“, помисли си Чейс и точно в този момент Беласар пусна спусъка, завъртайки картечницата към него.
Сърцето на Малоун подскочи. И май не само неговото. Виждайки как цевта се завърта и покрай него, Потър моментално се просна на земята, а охраната се пръсна панически във всички посоки, дирейки укритие.
Очите на Беласар гледаха право в гърдите на Малоун. Въпреки усилието, с което очевидно бе контролирал картечницата и нанесъл ужасяващите щети на селцето, мъжът изглеждаше така, сякаш му бе струвало не повече, отколкото да управлява лека кола.