Копелето му мръсно, кипеше той вътрешно и с последни усилия на волята сдържаше гнева си. Ситуацията бе излязла извън контрол.
Търкайки се енергично с хавлията, Чейс рискува да хвърли поглед в огледалото в банята и се стресна от подутите си устни и отеклата си буза. Отначало шокът от ситуацията бе притъпил болката, но сега тя бавно започна да се връща. Но дори и при това положение не смееше да глътне хапчетата, дадени му от лекаря, защото нямаше представа какви са и колко са силни. Беласар може да му е заповядал да го упои. „Мисълта ми трябва да е бистра“, каза си той.
Облякъл боксерките и нахлузил една тениска, Малоун взе скицника, който стоеше винаги до леглото му. След това седна в леглото, облегна гръб на таблата, затвори очи да се концентрира, после ги отвори и започна да рисува лицето на руснака, когото бе видял сутринта при пристигането си тук и отново тази вечер. Овално лице, вдлъбнати очи, високо чело. Спирайки от време на време да си припомни някои от чертите му, Малоун работеше бързо и трескаво. Постигнал задоволителна прилика, той започна да доизпипва отделните детайли, спомняйки си ги един след друг в процеса на рисуването, мъчейки се да ги направи по-живи. Накрая, след двадесет минути и три опита, остави рисунката настрана и се залови да скицира и другия руснак — високия и як мъжага с гъстите вежди и острите черти. С него се мъчи по-дълго време. Бе доволен от постигнатото чак след около половин час.
Веднага след това обърна двете скици с лицата надолу, за да не се изкушава да ги погледне. Напрягайки паметта си и използвайки наученото от първите скици, той започна наново и този път успя да постигне прилика с лицето на първия руснак за по-малко от десет минути. Повтори същото и с втория руснак. След това сравни вторите скици с първите и се увери, че приликата е горе-долу еднаква, че паметта му не го е подвела. После започна отново. И отново. За всеки опит отиваше все по-малко време и скиците вече почти не се отличаваха една от друга.
Когато накрая се увери, че е подсилил паметта си до такава степен, че може да скицира лицата и на двамата по всяко време, той нагъна всяка скица поотделно на хармоника, после лекичко ги поразпъна, колкото да ги задържи изправени в мивката, драсна клечка кибрит и ги подпали, гледайки ги как изгарят до долу. Сгъването на хармоника помагаше горенето да върви гладко и равномерно. Освен това нямаше почти никакъв пушек. Този номер, кой знае по какъв неизвестен начин, му бе останал в главата от иначе отдавна забравените уроци по физика. Кой казва, че образованието не давало никакви преимущества, помисли си той, пускайки водата и измивайки пепелта от мивката без остатък. Би могъл да накъса листовете на късчета и да ги пусне в тоалетната, но се страхуваше, че някои парченца може да изплуват по-късно, както често ставаше с тоалетната хартия, и камериерката да ги намери, като чисти стаята. А Беласар можеше да я е инструктирал да му докладва за всичко, което й се стори необичайно, и ако в ръцете му попаднеха макар и няколко парченца от скиците, повече доказателства нямаше да търси.
Устните и бузата му туптяха от болка, когато отвори прозореца, за да прогони и най-малките остатъци от дим. Доволен, че най-после всичко е наред, Чейс угаси лампата и се мушна в леглото. Часът беше почти пет сутринта.
Но въпреки това не можа да заспи.
Шеста част
1.
— Добро утро.
— Добро утро.
— Липсваше ми на закуска.
Застанала на прага на солариума, Сиена сведе поглед.
— Не бях гладна.
Макар че движенията й не бяха толкова апатични, колкото предната вечер, тя пак като че ли не беше във форма. Лицето й бе подпухнало, кожата — бледа. Под очите й се виждаха леки сенки. И вероятно защото знаеше, че външният й вид не е много за пред хора, непрекъснато държеше главата си леко извита встрани. А може би й бе неприятно да гледа на какво бяха направили лицето му.
— Боли ли те много? — попита го тя, все така гледайки настрани.
— Щях да си вирна носа, за да си помислиш, че не съм чак толкова зле, ама и той пострада малко, та не мога.
Беше слаб опит за разведряване на атмосферата, но в момента, уморен от безсънната нощ и питащ се тревожно как тя щеше да реагира на онова, което имаше намерение да й каже, не можа да измисли нищо по-подходящо. И още нещо — как да й хареса, когато тя не иска дори да го погледне? Шевовете на бузата му стърчаха нагоре като бодли на таралеж. Устните му се бяха подули до такава степен, че едва говореше. Цяло чудо бе, че не побягна ужасена.