— Какво има сега?
Малоун бе заковал поглед в един от уредите.
— Налягането на маслото пада. Някой куршум може да е ударил…
Той насочи машината към най-ниската част на хълма. Едва успял да прелети над него, усети как едната ска закачи върха на кипарис.
— Ще се раз… — извика Сиена ужасено.
— Не! Ако преценя, че сме близо до падането, първо ще кацна!
— Но няма да успеем да се измъкнем достатъчно далеч! Още сме в границите на имението на Дерек! Той ще ни… — Тя извърна рязко глава към вратата. — Дим!
— Ако можем да се задържим във въздуха още малко… — Малоун хвърли поглед на компаса. — Пред нас има писта за излитане.
— Къде е? Не я виждам!
— В следващата долина.
— Откъде знаеш?
Още на Козумел, когато Чейс се бе съгласил да помогне на Джеб, двамата бяха разработили няколко варианта, ако му се удадеше случай да измъкне Сиена от Беласар. Единият бе да се доберат до кафене в Ница, чийто собственик работеше за ЦРУ и който щеше да ги скрие, докато екипът на Джеб пристигне. Според друг от плановете, Малоун и Сиена трябваше да отидат до Кан и да се свържат със собственика на яхта за морски разходки, който понякога помагал на Управлението. Обаче и двата града се намираха в обратна посока. Малоун летеше навътре към сушата, а не към морето, и това означаваше да се спре на третия вариант — малкото летище, за което му бе казал Джеб, чиито координати по компаса Чейс бе запомнил наизуст. Приятелят му бе обещал, че там ще ги чака пилот и малък самолет. „Стигнете ли дотам — бе го уверил той, — смятайте, че сте вън от страната.“
— Нищо не разбирам — каза Сиена. — Откъде знаеш за тази писта?
— Нямам време да ти обяснявам.
— Ти знаеше и за портретите на Дерек, и за другите му жени. — Хеликоптерът рязко пропадна и тя ахна. — Откъде знаеш толкова много неща за…
Малоун се бореше с лоста за управление.
— Ще ти кажа веднага, когато…
— Боже господи, да не си…
— Какво?
— Шпионин?!
10.
Насочил цялото си внимание към мерача, който тъкмо се целеше с поредната ракета към един от танковете в изпитателния полигон, Беласар се стресна от изстрелите, долитащи откъм замъка. Измъквайки пистолета на един от охраната, той се спусна по алеята към Манастира. Уверил се, че никой не напада района, хукна по друга алея, водеща към замъка, но спря като закован, смаяно загледан към хеликоптера, носещ се към сградата, минавайки на косъм от покрива, сподирен от стрелбата на охраната.
— Какво, по дяволите, става?
Виждайки Потър вдясно от себе си, той се втурна към него.
Лицето на дребния мъж бе позеленяло от яд.
— Отвлякоха го!
— Какви глупости дрънкаш бе?
— Малоун и жена ти! Те са в хеликоптера!
— Сиена?
— Изчакаха ме да кацна! Още преди пилотът да загаси двигателите, двамата излъгали охраната, че искат да говорят с мен! И в следващия миг вече бяха във въздуха!
Беласар само го гледаше като ударен и не можеше дума да изговори.
— Предупреждавах те! — задъхано каза Потър. — Казвах ти, че не бива да му вярваш!
Хеликоптерът за миг се скри зад замъка, после отново се появи от дясната му страна и започна да се отдалечава. Двигателят му прекъсваше и машината се люшкаше ту на едната, ту на другата страна. Зад него се точеше черна диря пушек.
— Ударихме го! — извика един от охраната.
— Той те направи на глупак! — продължи Потър с изкривено от гняв лице. — Какво си мислиш, че са правели, докато са били заедно?
— Не ме наричай глупак! — Юмрукът на Беласар изсвистя и се заби в корема на Потър, превивайки го одве.
Борейки се за въздух, Потър изви глава нагоре — очилата се бяха килнали настрана, лицето му бе разкривено от болка.
— Може би е крайно време да се запиташ — успя да каже едва той — кой ти е приятел и кой — враг.
Смалявайки се в далечината, хеликоптерът продължаваше да се клатушка.
Беласар рязко се извърна към охраната. Вторият хеликоптер трябваше да се върне след тридесет минути, натоварен с лабораторно оборудване. Дотогава единственият начин за преследване оставаха колите. Беласар закрещя команди.
Докато охраната се спусна да ги изпълнява, Потър изпъшка. Стиснал корема си с ръце, той опита да се изправи.
— Ако съм прав — с усилие изричайки думите, започна Алекс, — тук не става въпрос само за Малоун и жена ти. Става въпрос за онова, което вероятно е видял снощи в Манастира.
Беласар не откъсваше поглед от пушека, влачещ се зад изчезващия хеликоптер. Повредата явно се отразяваше на скоростта му, така че с коли сигурно щяха да го стигнат. Освен това пушекът щеше да ги води.