— Чейс! — извика нечий глас.
Малоун се извъртя рязко.
— Чейс!
Хрипкавият глас принадлежеше на Джеб. Някъде отдясно.
Страхувайки се, че някой може да го използва за примамка, опрял пистолет в слепоочието му, Малоун отмахна кърпата от лицето си колкото да прошепне на Сиена:
— Хвани ме отзад за колана и не се пускай!
После отново притисна кърпата към устата и носа си. Не че вършеше кой знае каква работа. Димът вече можеше сякаш да се реже с нож. Докато тя го хване за колана, той извади пистолета.
— Чейс!
Джеб като че ли се чуваше от по-близо. И внезапно изплува от дима пред тях със зачервени очи и стреснат от пистолета, насочен към него.
Димът дращеше жестоко гърлото и Малоун едва успя да прохъхри:
— Изведи ни веднага оттук!
Приятелят му го задърпа за ръката, теглейки го надясно. Отвън прогърмяха два изстрела и Сиена стисна колана му още по-здраво. Джеб стигна до една врата, отвори я бързо ги дръпна в някаква слабоосветена стая. Въздухът тук бе относително чист и тримата задишаха трескаво, прочиствайки дробовете си от дима. Джеб побърза да затвори вратата.
„Но това е капан — помисли си Малоун. — Как ще се измъкнем от сградата сега?“ И почти веднага забеляза бетонните стъпала, водещи надолу.
— Това е тунел за обслужващия персонал, обикаля басейна и излиза от другата му страна.
На Чейс повече обяснения не му трябваха. Двамата със Сиена хукнаха надолу. Стигнали края на стъпалата, те спряха само за миг, колкото да дадат време на Джеб да намери ключа и да запали осветлението. Намираха се в дълъг бетонен коридор с врати от двете страни. По тавана минаваха тръби, извиващи се покрай осветителните тела.
Чуваше се само тежкото им дишане. Малоун и Сиена захвърлиха кърпите, минавайки покрай пералното помещение. Зад тях шумно се тресна врата. Тримата хукнаха още по-бързо.
Коридорът рязко сви вляво и те попаднаха в неосветена част. Беше хладно, мокро и миришеше на мухъл. Завил зад ъгъла, Чейс веднага се скри зад него и насочи пистолета назад към коридора.
От другия му край по бетонните стъпала затрополиха стъпки. Появиха се четирима мъже, въоръжени с автомати, единият от които викна:
— Всяка стая да се провери!
Тъй като хората се разделиха, Малоун не откри огън, както бе възнамерявал. Бяха много и освен това твърде далеч. Извърна поглед към Джеб, чиито втренчени в него очи сякаш прочетоха мислите му. Приятелят му кимна към тъмнината на тунела, сякаш казваше: „Най-добрият ни шанс е да се омитаме оттук по възможно най-бързия начин.“
Надявайки се, че от шума, който четиримата мъже вдигаха, няма да ги чуят, Сиена, Чейс и Джеб затичаха нататък. Но колкото повече се отдалечаваха от осветената част, толкова по-тъмно ставаше. Наложи се да забавят малко и да протегнат ръце напред, за да не се блъснат в нещо.
Стъпалата завариха Малоун неподготвен, когато левият му крак се удари в тях. От дясната страна напипа метално перило, хвана се за него и тръгна нагоре, но в същия миг замръзна, като чу гласа зад себе си в коридора:
— Чувам нещо!
Чейс продължи нагоре. Сиена тичаше запъхтяна до него, а Джеб вече бе стигнал горе и се занимаваше с нещо, което тракаше и вдигаше шум като отключваща се желязна врата.
— Насам! — викна заповеднически гласът.
Боже господи, помисли си Малоун. Докато стъпките на мъжете се приближаваха, Джеб най-сетне отвори вратата. Пантите й ръждиво изскърцаха и вътре се разля сивкава светлина.
— Зад оня ъгъл! — извика един от преследвачите им.
Изрязани на фона на светлината зад тях, силуетите на мъжете се появиха иззад ъгъла и вдигнаха автоматите.
Малоун стреля, улучи един от тях, стреля пак, стараейки се да поеме отката както трябва. Останалите трима веднага се скриха зад ъгъла. Единият изпсува, но Чейс едва го чу: ушите му болезнено пищяха, сякаш някой го бе плеснал силно по тях.
Той се обърна и изтича нагоре по стълбите, излизайки в помещението на поддръжката. Сиена буташе някаква маса към вратата, а Джеб я затръшна зад гърба му. Мътната светлина, проникваща от отсрещната врата, разкриваше помпата, филтрите и бойлера за плувния басейн, но Малоун не им обърна внимание. Без ключ не можеха да заключат вратата отвън. Той се спусна да помогне на Сиена да премести масата и в момента, в който я блъснаха до вратата, от другата страна прозвучаха изстрели и на желязната повърхност цъфнаха няколко пъпки, но куршумите не можаха да я пробият. Масата обаче не бе достатъчно тежка, за да попречи на тримата мъже да я изблъскат.