— Значи мястото ще си е почти само наше.
— Да, по-добре, отколкото се бях надявал. — Чейс се извърна отново към Фернандо. — Двамата с жена ми мислехме да къмпингуваме тук известно време. Имате ли някакви възражения?
На Фернандо му хареса, че Малоун се обърна към него с учтивата форма usted, тоест на Вие.
— Хората идват и си заминават, когато поискат — отвърна им той.
— Да, но ние искаме да сме добри съседи. Може да ви помогнем с нещо. В замяна на престоя ни тук.
Малоун бръкна в джобчето на ризата си и извади пакет цигари. Макар че не пушеше, знаеше, че няма да е зле да му се намират за подарък.
Фернандо запали и двамата подхванаха разговор за времето, за лодката, за улова и за други всекидневни неща. Когато изпуши цигарата, мексиканецът откъсна огънчето и прибра фаса в джоба си. После махна към полузаровената в пясъка каравана и заобяснява нещо.
— Какво казва? — попита Сиена.
— Разправя, че караваната не била повредена толкова, колкото изглеждало на пръв поглед. Каза, че с нашата кола с предно предаване можем да я изправим, да я пооправим малко вътре и да си живеем.
— Gracias — рече тя на Фернандо.
10.
По-близка представа за рая Малоун май нямаше — по цял ден плуване, риболов, сърф или просто лежане в хамака с книга в ръка. Но повечето време прекарваше в рисуване, опитвайки се да хване онова нещо в очите на Сиена, което се бе зарекъл да изобрази на платното.
Беатрис10 наистина.
Понякога зад него заставаше десетгодишният син на Фернандо и като омагьосан гледаше изображенията на Сиена на платното.
— Искаш ли да те науча? — попита го веднъж Малоун.
Момчето кимна сериозно. И от един, уроците се превърнаха в няколко. Малкият се разхождаше наоколо със скицник в ръка и рисуваше всичко, което му попаднеше пред очите, сякаш изведнъж бе открил как се прави магия.
Една нощ, както си лежаха в леглото, Сиена прошепна:
— Знаеш как да се отнасяш към деца.
— Е, към едно поне… — пошегува се той.
— Дръж се сериозно. Това, което правиш, е чудесно.
— Добро дете е.
— Но това, на което го учиш, никак не е просто. Знаеш как да грабнеш вниманието на дете. Добър баща ще излезе от теб.
— Добър… Чакай малко. Да не искаш да кажеш, че искаш дете?
— Тази мисъл ми е минавала през ума.
— С всички тези неща на главата…
— Не съм ти казала веднага. Но ако нямахме такива проблеми, какво би казал…
— Да имам дете от теб?
— Да.
— Ако това ще те направи щастлива.
— Повече, отколкото можеш да си представиш.
И в нощта двамата се сгушиха, без да правят нищо — просто лежаха прегърнати, заслушани в тихия шепот на вълните навън.
11.
На масата, сложена на верандата в замъка, с изстинало кафе и недокоснат кроасан, седеше Потър и се вслушваше в картечните откоси. Лицето му се бе издължило, клепачите пареха. Нормално, каза си той. В края на краищата картечницата го бе събудила преди зазоряване, както бе направила и миналата нощ, и нощта преди нея… От време на време откосите спираха, за да бъдат заместени от глухи експлозии и единични изстрели от пистолет, но през повечето време се чуваше само непрестанното й стакато. Цял ден. Всеки ден. И от това страдаха не само нервите на Потър. Охраната също бе напрегната докрай — хората се спираха, обръщаха лица към стрелбището, мръщеха се.
Алекс не можеше да разбере как тялото на Дерек, ръцете и раменете му издържаха на непрестанното напрежение, на което ги подлагаше. Самата картечница във всеки случай не издържаше. Дерек вече бе потрошил един триножник, бе развалил два затвора и бе прегрял дузина цеви. Обаче тялото му не даваше никакви признаци на умора. Яростта му бе толкова голяма, че ако не намираше отдушник в стрелбата, сигурно щеше да експлодира в нещо друго.
Емоциите на Дерек бяха нещо съвсем друго. Потър никога не го бе виждал толкова разсеян. От деня, в който Малоун бе избягал със Сиена, Беласар не можеше да мисли за нищо друго, освен за отмъщение. Чакаха го много важни работи, но той не им обръщаше внимание. Беснееше из стрелбището, стреляйки с всяко оръжие, което му попаднеше в ръцете. Превърнал дървеното селце в трески, той накара хората си да го построят наново, после направи и него на трески, без да остави нито една дъска изправена. Когато картечницата се счупеше от прекаленото натоварване, той започваше да крещи на техниците и инженерите си да я правят по-здрава, заповядвайки им да му донесат друга. Отегчеше ли се от стрелбата, с разкривено от мисъл за отмъщение лице, той се захващаше с гранатите и гранатохвъргачките.
10
Авторът прави паралел с историята за Данте, който е бил обсебен по същия начин от Беатриче. — Б.пр.