На Потър най-накрая му писна. Той стана от масата и тръгна по алеята към изпитателния полигон. Дерек пак бе приведен над картечницата — дърпаше затвора и не можеше да измъкне заседналата вътре гилза, а псувните му можеха да се чуят чак оттук. На главата му имаше наушници, затова не разбра, че Алекс е дошъл, докато не го видя да застава пред него.
Яростта го изпълваше целия и от това силното му присъствие се усещаше още повече. Огромните му очи бяха потъмнели от гняв.
— Намери ли ги?
— Не. Продължаваме да търсим. Престани вече с тези работи, Дерек. Утре трябва да си в Маями.
— Намери ги, мамка му! — Дерек най-сетне успя да измъкне заседналата гилза и започна да стреля по дървената фигура на човек, правейки я на парчета. — Намери ги!
12.
Ресторантът се наричаше „Ел Делфин“. Намираше се само на няколко пресечки от плажа, на една прашна уличка — избеляла едноетажна постройка с дъсчен покрив, боядисан в оранжево, и климатик, сложен на стойка в един от прозорците. Крайно неугледно място, с това изключение, че в него се сервираше най-добрата храна в Санта Клара.
Малко преди здрачаване Малоун и Сиена отвориха вратата на ресторанта и пристъпиха навътре по изтъркания балатум на пода. Отначало им се стори, че всички маси са заети, но веднага след това Чейс мярна една свободна в дъното от дясната им страна. Забеляза и още нещо — военен с чин капитан, разговарящ с други трима мъже. Лицето на капитана — слабо и изпито, с тънки мустачки — приличаше на хищна птица. Сгънатите му огледални очила висяха от горното джобче на ризата му.
— Зад теб — каза Сиена, докато сядаха един срещу друг на масата.
— Да — отвърна Малоун. — Капитанът от пътния пост. Голяма работа! В края на краищата всеки трябва да яде.
Сервитьорката дойде, двамата си поръчаха бира и заразглеждаха омачканото, написано на един-единствен лист меню.
Чейс се пресегна и стисна ръката й.
— Гладна ли си?
— Умирам от глад. Тия скариди май ги бива.
— Препоръчвам ви ги — каза нечий глас.
Сиена вдигна глава, а Малоун се извърна. Капитанът бе застанал до масата им.
— Тогава и аз ще си поръчам — каза Чейс.
— Капитан Рамирес — представи се военният и се усмихна любезно, протягайки ръка.
Малоун я пое.
— Дейл Пери.
— Беатрис Пери. — Сиена също стисна ръката му.
— Приятно ми е.
Чейс забеляза, че Рамирес погледна ръката й да види дали има халка. Обаче преди да тръгнат от Юма, те си бяха купили две.
— Моля да ме извините, че се натрапвам, но бих искал да поздравя гостите ни от Съединените щати. Така мога да упражня малко английския си.
— Който е много добър.
Рамирес скромно благодари.
— Седнете при нас — покани го Малоун.
— Може би само за минутка-две — прие той и каза на приближилата се сервитьорка: — Una otra cerveza11. — После придърпа един стол и седна. — Харесва ли ви тук?
— Много.
— Не намирате ли, че е доста горещичко по това време на годината? Повечето от вашите съотечественици вече са си отишли.
— Всъщност ние обичаме да е по-горещо.
— Сигурно имате огън във вените.
— Когато бях тийнейджър — да.
— Дааа, хубаво е човек да се почувства тийнейджър — засмя се Рамирес. — Госпожо Пери, повечето от американките, идващи тук, са пенсионерки. Рядко може да се види толкова млада жена като вас, идваща от север. — Той направи многозначителна пауза. — И толкова хубава.
Тя се почувства неловко.
— Благодаря.
— Явно сте доста млада, за да сте пенсионерка. Да не сте спечелили от лотарията?
— Откъде този късмет? Дейл е комерсиален художник в Абилин, Тексас. — Този сценарий вече го бяха упражнявали. Номерата на колата и книжката му бяха оттам. — Преди два месеца обаче фирмата му бе закрита.
— Жалко — каза Рамирес без съжаление.
— Дейл винаги е искал да бъде истински художник. Когато фирмата я закриха, му казах, че сам Бог го кара да се вслуша в повика на сърцето си. Събрахме спестяванията си и поехме насам, спирайки по пътя, когато Дейл видеше нещо интересно за рисуване. И така стигнахме дотук.
— Вие сте жена, проявяваща разбиране. Да тръгнете след мечтите на мъжа си…
— Само искам той да е щастлив.
— Сигурен съм, че е така.
— Какво?
— Че го правите щастлив.
Сервитьорката донесе бирите.
Тъкмо когато Рамирес вдигна своята, в ресторанта влезе запъхтян войник и му направи знак да излезе.