— Съжалявам, Чейс. Щеше ми се да… Самолетът на Беласар е излетял преди четиридесет и пет минути.
Малоун се тръшна обратно на седалката като убит.
5.
— Ребрата ви са здраво натъртени, но не са счупени — каза докторът. Стъклата се тресяха от излитащите и кацащи самолети във военновъздушната база на морската пехота край Юма. — Носът ви обаче е счупен. И имате сътресение на мозъка.
— Това сътресение опасно ли е за живота ми?
Високият и слаб лекар — капитан, вдигна поглед над очилата си.
— Не и ако известно време я карате по-спокойно.
— Иска да каже да си починеш и да не мислиш за нищо — обади се Джеб.
— Знам какво иска да каже.
— Да, но това, което ти не искаш да кажеш — продължи Джеб нападателно, — е, че ще хукнеш подир Беласар. Ние ще се погрижим за това. Ти изобщо не си във форма.
— Как?
— Не те…
— Как имате намерение да се погрижите за Беласар? Кажи ми как ще върнете Сиена обратно тук?
Джеб отклони смутено поглед встрани.
Докторът погледна единия, после другия.
— Моля да ме извините, господа, но не мисля, че това ме касае.
Вратата се затвори зад гърба му.
— Знаеш ли накъде е тръгнал Беласар?
— На юг през мексиканското въздушно пространство.
— А после?
— Докато алармираме мексиканските власти, той вече бе вън от обхвата на радара им.
Болкоуспокояващите, с които го бе натъпкал лекарят, не пречеха главата да го цепи от болка.
— Вероятно е прелетял над Баха Калифорния и е поел над Тихия океан.
— Така мислим и ние.
— Може да е поел накъдето си иска.
— Обърнахме се към Канада и централноамериканските държави да ни се обадят, ако засекат неидентифициран цивилен самолет.
Малоун разтърка чело.
— Не можем да приемем, че ще се върне в имението си във Франция. Най-многото, за което можем да се надяваме, е, че каквото и да е намислил да стори със Сиена, Беласар няма да го направи в самолета, а ще изчака, докато слязат някъде. Това поне ни дава още малко време.
— За да направим какво? Човек с такава власт… Съжалявам, Чейс.
— Няма да се откажа! Кажи ми всичко, което си научил за Беласар, откакто избягахме. Може да има нещо, което да ни помогне.
— Оня оръжеен търговец, дето Беласар смяташе да му продаде оръжието…
— Тарик Ахмед.
Джеб кимна.
— Дочул отнякъде, че жената на Беласар избягала с друг мъж. Но не знае, че и Управлението има пръст в тази работа. Беласар се мъчи да не му даде възможност да го разбере, но самият факт, че Сиена е избягала, застрашава преговорите между тях. Ахмед е от онзи тип мъже, които смятат, че щом не можеш да се оправяш със собствената си жена, значи не можеш да се оправяш вече и с бизнеса си. Беласар вероятно ще я остави жива, за да я покаже на Ахмед и по този начин да му даде да разбере, че отново е господар на положението.
— Може би.
— Нещо в погледа ти не ми харесва. Казвай какво има.
— Беласар може да поиска да покаже какъв мъж е, като покани Ахмед да гледа как я убива.
Още един излитащ самолет разтърси прозорците.
— Това е именно едно от онези откачени неща, които са в стила му — каза Джеб. — Да я убие пред очите на Ахмед. Това ще разреши доста от проблемите му. Не само ще поднови преговорите с нова сила, но и ще подплаши всеки, който се изкуши да го подцени.
— Ако твоите хора наблюдават плътно Ахмед…
— …той може да ни заведе при Беласар — довърши вместо него Джеб.
— И Сиена.
Джеб измъкна клетъчния си телефон.
6.
Мощните двигатели на гълфстрийма мъркаха равномерно и успокояващо, но Сиена не им обръщаше внимание и потънала в мислите си, едва поглеждаше към пенливите вълни на океана под тях. Мина й през ума, че трябва да ги гледа. Щеше да й е за последно. Но това не я интересуваше. Вперила поглед в гърба на седалката отпред, не можеше да забрави онова, което Дерек бе сторил на Чейс. Пред очите й бе проснатото му на пода тяло и пламъците, пълзящи към него. Той бе мъртъв. Повече нищо нямаше значение.
Някой застана до нея на пътеката. Когато се извърна да погледне кой е, очите й се спряха на по-намусеното от всякога лице на Потър.
— Тоя номер с чувалите в самолета — каза той. — Страхотен беше. С удоволствие ще гледам какво ще стане с теб.
Тя извърна поглед и отново го впери мрачно в гърба на предната седалка. Само след миг присъствието на Потър избледня, за да бъде заместено от друго, далеч по-застрашително. Нямаше нужда да поглежда кой сяда до нея.