Выбрать главу

— Какво им каза? — попита я Дерек.

— Всичко.

— Което значи нищо, тъй като не знаеш нищо важно. Не си присъствала на нито една среща. И никога не съм дрънкал в леглото. Нямаш никаква представа за работата ми.

— Значи няма от какво да се страхуваш.

— Толкова дълго живя с мен и пак не можа да научиш най-основното нещо за мен. — Дерек я хвана за брадичката и извъртя лицето й към себе си. — Аз не се страхувам от нищо.

— Не съм живяла с теб, Дерек.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти на никого не даваш да живее с теб. Аз просто живеех в една сграда с теб. Нищо повече.

— Защо ме предаде?

— А ти какво очакваше? Да чакам да ме убиеш ли? Значи ти можеш да планираш убийството ми, а когато аз хуквам да бягам, смяташ това за непростимо, така ли? Арогантен… Но дори и да нямаше намерение да ме убиваш, пак щях да те оставя. За първи път в живота си срещнах мъж, който да държи на мен повече, отколкото на себе си.

— Аз ти дадох най-доброто.

— И се държеше с мен като с вещ от колекцията ти.

— Все пак е по-добре, отколкото да умреш.

7.

— Добре! — Джеб натисна бутона за прекъсване на връзката и се обърна към Дилън, за да му предаде току-що проведения разговор.

Малоун се появи от другата стая — складовото помещение, което бяха наели със Сиена. Джеб спря да обяснява на Дилън и се обърна към него, засенчвайки очи от блесналото право насреща утринно слънце.

— Какво, по дяволите, правим тук?

— Трябваше да взема този куфар.

— Какво толкова има в него? Вече ти дадохме дрехи.

Малоун го отвори.

Джеб впери смаян поглед в парите.

8.

— Не, ти ще дойдеш при мен — каза Ахмед в осигурения против подслушване телефон. Навън движението по претъпканите истанбулски улици бе стигнало своя връх. — Не виждам защо трябва аз да ти клякам. В края на краищата ти си този, чиито работи не са в ред. И е твое задължение да върнеш доверието ми в теб.

— Обаче ти нямаш необходимото оборудване — дойде гласът на Беласар от също такъв телефон на борда на самолета му. Бе заредил машината на едно частно летище в Ел Салвадор, принадлежащо на негов клиент. Когато научи къде се крият Малоун и Сиена, бе точно там, на път за Маями. — Хората ми не могат да гарантират безопасна демонстрация, ако тя не бъде проведена в камера номер четири тук.

— Ако оръжието ти е толкова чувствително, то също не ме изпълва с особено доверие към теб.

— Гарантирам ти, че когато свършим, доверието ти към мен твърдо ще се възвърне.

— Доста трябва да се потрудиш, докато ме убедиш, че личните ти работи са отново в ред.

— Не и след утрешния следобед. Планирал съм много специална демонстрация. Повярвай ми, досега такова нещо не си виждал в живота си.

9.

Самолетът на Управлението набра крайцерската си скорост и Джеб излезе от кабината на пилотите.

— Току-що получихме информация, че Ахмед заповядал на пилота си утре да се готви за полет до Ница.

— Значи срещата ще се проведе в имението на Беласар — заключи Малоун. — Ще прехванем самолета на Беласар на летището в Ница и ще избавим Сиена от него.

— Не. Има голяма преднина. Няма да стигнем навреме.

— Но можеш да накараш френските власти да го сторят.

— На какво основание? Доколкото това засяга френските власти, той не е направил нищо лошо!

— Тогава, по дяволите, прати една оперативна група да отърве Сиена от него!

— Без разрешението на французите? На такова голямо летище? Телохранителите на Беласар няма просто да си хвърлят оръжието и да се предадат. Ще се завърже здрава престрелка. И има голяма опасност да пострадат невинни цивилни граждани.

— Боже господи, да не искаш да ми кажеш, че знаем къде и как ще я убие, но не можем да го предотвратим?

— Ако имах властта аз да вземам решенията, щях да го направя, но оня, дето ме дърпа назад, е Ластър.

— Тоя мръсен кучи…

— Хей, аз също го обичам колкото теб — прекъсна го Джеб, — но той е прав. Не можем да предизвикаме международен скандал заради нещо, което на пръв поглед прилича на най-обикновен семеен проблем.

Малоун трепереше от гняв, болка и изтощение.

— Кога за последен път си взе хаповете? — попита го Джеб.

— От тях ми се мае главата.

— Чудесно. Значи трябва да си починеш малко.

Двамата останаха така известно време, вперили погледи един в друг.

Чейс отвори уста да възрази, после я затвори и кимна мълчешком.