— Не е вярно, знам, че не е. — Той беше смъртно изплашен. — Сторм, изслушай ме.
— Как можа?
— Нищо не съм направил! Нищо! Тя ме сграбчи и аз хванах ръцете й, за да я отблъсна. Тя се притискаше в мен — не се прегръщахме, за бога!
Тя се изсмя горчиво.
— За толкова глупава ли ме мислиш?
— Защо не ми повярваш? — попита той. — След последните няколко дни — как въобще можеш да си помислиш, че мога да погледна друга жена!
— Лъгала съм се — искрено каза тя. — Наистина мислех, че нещо се случва помежду ни.
— Така е, по дяволите!
Тя му обърна гръб, свали жакета си и той видя, че рамената й се тресяха. Тя страдаше — заради него — но нищо не се беше случило! Болката й се пренесе и в него. Той я прегърна изотзад.
— Моля те, повярвай ми — помоли той. — Сторм, миличка, това не беше нито прегръдка, нито нещо повече. Не че на София не й се искаше — въпреки че само господ знае защо, след като й е ясно, че не мога да я понасям. Моля те, Сторм, довери ми се.
Тя се извъртя в прегръдката му и Брет с отчаяние видя, че лицето й е мокро от сълзи.
— Да ти повярвам ли каза? — изсмя се тя. — На човека, който отиде при любовницата си и ме унижи през първата ми брачна нощ?
— Не е честно — тихо каза той. — И ти го знаеш.
— Тогава да ти напомня какво стана, когато се прибра от Сакраменто? Отиде право при нея! Лиан Сейнт Клер не можа да се стърпи да ми каже как съпругът ми е посетил любовницата си преди мен. След това имаше наглостта… безсрамието… Прасе такова! — Тя го заудря по гърдите.
— Слушай — изрева той, сграбчи я за китките и я стисна. — По дяволите, защо винаги си мислиш най-лошото? Отидох у Одри тогава, наистина — за петнайсет минути. За да приключа връзката ни. Всичко свърши. Исках да започнем брака си отначало, по дяволите.
— Наистина ли? — с надежда прошепна тя.
Той се отпусна и я погледна в очите.
— Да, наистина. Как бих могъл да я искам, или да искам която и да било друга жена, когато имам теб?
Сторм прехапа устни.
— Иска ми се да ти вярвам.
— Тогава ми вярвай — заповяда й той и я обви с ръце. — Моля те, повярвай ми. Не те лъжа, Сторм. Ако исках някоя друга и ти го разбереше, нямаше да отрека. Нямаше да съм първият, който има съпруга и любовница. Но аз не искам никоя друга.
Лицето й се сви и тя го зарови в гърдите му. Отчаяно искаше да му вярва и му вярваше. Сама не лъжеше никога и й беше трудно да разбере как някой друг може да мами нарочно. Притисна се до него.
— О, Брет!
Той зарови лице в косата й.
— О, chere — въздъхна. Толкова се беше страхувал, а сега облекчението беше толкова голямо.
18
Тя се беше привела напред и стискаше таблата на леглото.
— Ах — простена тя. — По-силно… да!
Мъжът я обладаваше изотзад и коремът му се блъскаше в хълбоците й.
— Все още си истинска кучка, София — изхриптя той. — Боже!
София извика леко, когато мъжът направи последния си удар и потръпна. Той се облегна за миг на нея, после тя се освободи и се покатери на леглото, плувнала в пот.
— Не си изгубил усета си за жените, Диего — измърка тя и се протегна чувствено. В главата й проблесна лицето на Брет. Прониза я нова тръпка на желание.
— По дяволите — тихо каза Диего. — Не трябваше да правим това.
София се разсмя.
— Този ти израз е стар вече десет години, братко.
Той затърси панталоните си и я погледна ядосано.
— Знаеш какво имам предвид. Не тук. Боже! Ако някой ни беше видял…
— Там е половината удоволствие — отвърна тя. Пресегна се и хвана колана на панталона му, преди той да го закопчае.
— Не си тръгвай. Това беше само за начало.
— Със всеки изминал ден ставаш все по-луда и по-алчна, София. Някой…
— Всички спят — каза тя с вече по-остър тон. — И трябва да поговорим.
— Да говорим? — изхили се той. — Окей, hennana mia, говори. Но аз се облякох, така че спокойно.
— Страхливец — промърмори тя. — Помниш ли първия ни път? Помниш ли как дойдох в леглото ти?
— Никога няма да забравя — усмихна се той. — По дяволите, доста беше знойна! И то едва на четиринайсет, най-палавата малка девственица…
София се разсмя.
— Ела, седни тук. — Тя потупа леглото до себе си. — След това можем пак да си поиграем.
Той въздъхна. Тя беше една от най-красивите и възбуждащи жени, които беше виждал, жена, на която никога не й е достатъчно. И беше негова сестра. Комбинацията беше толкова пикантна, че той не можеше да устои. Седна.
— Какво ти е на ума?
— Брет Д’Аршан — многозначително каза тя.
— Ново завоевание?
— Още не.
— Не? — Той се изненада. — Сторм ми каза друго. Видяла ви е заедно днес.