— О, Брет…
Устните им се сляха в опрощаваща целувка. След минута тя се отдръпна.
— Ела да те представя на семейството си! Трябва да им обясним…
— Първо ми отговори на един въпрос, Сторм. Ще се върнеш ли с мен в Сан Франциско?
Тя замря.
— Да, Брет.
— Отсега нататък между нас не трябва да има никакви тайни, любима. Това, което съществува между нас, е необикновено и единствено. Нека не го рушим с лъжи.
От очите й течаха сълзи.
Устата му бавно се спусна над нейната и тя разтвори устни за него. След малко той каза приглушено, без да се отделя от нея:
— Ще прекарам остатъка от живота си да ти доказвам колко много те обичам, Сторм.
— Да — каза тя. — Да.