Сторм стърчеше нервно в един ъгъл на салона, когато икономът обяви пристигането на Марси. Тя премина покрай него като вихрушка — красива жена с кестенява коса и синьозелени очи, по-ниска от Сторм, пищна и великолепна. Беше облечена в синя рокля, която се стори на момичето твърде скандално изрязана в деколтето. Бели дантелени ръкавици покриваха ръцете й, а на главата й бе кацнала под дързък ъгъл кокетна шапчица. Тя се движеше с неукротима енергия.
— А ти трябва да си Сторм. От месеци чакам да те срещна, още откакто Пол ми каза за пристигането ти.
Поздравът й изглеждаше искрен. Лицето на Марси беше идеално сърцевидно, устните й — пълни и червени, а тенът на кожата й — подобен на млечнобелите цветове на магнолията. До нея Сторм се чувстваше отвратително грозна. Марси сияеше и топло стискаше ръката й. Сторм успя да се усмихне.
— Е, как ти харесва Сан Франциско? — попита Марси.
— Хубав е — едва промълви момичето.
— Дами, ще желаете ли нещо освежително? — попита икономът.
Сторм се обърка. Марси отвърна бързо:
— Не, благодаря, Барт. Сторм и аз сме заети. Ще я водя у мадам Ламот, а после ще я разведа из прекрасния ни град. Денят е чудесен! Идеален за разходка с карета.
Ако Марси забелязваше, че Сторм е необичайно тиха, то тя не го показваше. Преди Сторм да усети какво става, двете вече седяха във файтончето и обикаляха из града. Марси й сочеше забележителностите и изнасяше кратка историческа лекция.
— Виждаш ли тази сграда? Тухлената с готическите статуи. Горяла е петнайсет пъти през последните осем години. А онази къща виждаш ли я? Там живее семейство Сейнт Клер. Той се занимава с издателски бизнес. Тя пък е най-голямата клюкарка в града — заедно с дъщеря си Лиан. Не се притеснявай. Ще ги срещнеш много скоро. А това е „Миньорското момиче“. Брет Д’Аршан притежаваше този хотел. Така започна кариерата си. Ти си се запознала вчера с него, нали? О! Ето го и моят шурей. Рандолф! Рандолф!
Сторм гледаше „Миньорското момиче“ с интерес. Беше типичен салон за забавления, а при вида на мъжете в ризи и дънки тя прецени, че клиентелата се състои от работници. Един от прозорците беше счупен. Стените се нуждаеха от нова боя, и то отчаяно, а в табелата липсваха букви. Какво гнусно място, помисли тя със сериозно изражение на лицето.
— Сторм, това е Рандолф Фърлейн. Рандолф, Сторм Браг, братовчедката на Пол от Тексас.
Сторм вдигна поглед към по-младото копие на Грант, което се различаваше от него само по златистия цвят на косата си. Гледаше я с милата усмивка на Грант. Тя му се усмихна в отговор.
— Здрасти.
— Удоволствието е изцяло мое — промълви Рандолф, приседнал нехайно върху кафявия си жребец. — Надявам се, получили сте подобаващо посрещане, госпожице Браг.
— Да.
— С нетърпение очаквам петъчната вечер — каза той.
Сторм кимна, сконфузена. Той явно искаше да каже, че няма търпение да се срещнат отново.
— Аз също — отвърна му тя. Това като че ли беше най-неангажиращият отговор.
Очите му светнаха от удоволствие.
— Значи дотогава! Освен, разбира се, ако не желаете да пояздите с мен някой път преди това?
Сторм се стресна, но тъй като обичаше да язди, му отвърна с искрен ентусиазъм:
— О, да, с удоволствие. Демон има нужда от ежедневно раздвижване или заплашва да затлъстее.
— Демон значи е вашият кон?
Тя кимна гордо.
— Отгледала съм го от парче месо.
— Е, тогава незабавно ще попитам Пол дали мога да ви посетя. — Той се усмихна широко, кимна на Марси и отмина. Марси се ухили.
— Ранди е чудесен млад мъж. Ухажва те.
Сторм я погледна, смутена.
— Как така?
Марси забеляза неразбирането на лицето й.
— Той мисли, че си хубава, и е прав.
Сторм се изчерви.
— Това е смешно. Той просто беше учтив.
Марси я огледа.
— Не си ли имала ухажори в Тексас, Сторм?
Тя поклати глава.
— Аз съм само на седемнайсет.
Тя не осъзнава хубостта си, помисли Марси очарована. Нито пък разбира мъжете!
— Каза, че Брет е притежавал „Миньорското момиче“ — смени темата Сторм.
Марси подкара конете, стараейки се да избегне другите карети и пешеходците. Тя хвърли поглед към момичето, което изглеждаше невинно и естествено любопитно.
— Точно така.
— Но… Това не изглежда възможно.
— Защо? Защото Брет е такъв джентълмен? — Марси се разсмя. — Всички започваме отнякъде, мила. Освен това Брет беше само на двайсет и една, когато купи дела си в този хотел, най-вече с парите от златото, което бе намерил, въпреки че му трябваха и няколко ръце от покера.
— Той комарджия ли е?
— Той е собственик на салони за забавления, хотелиер, ресторантьор и собственик на земя — освен другите неща. — Марси отново погледна към Сторм. Момичето показваше доста голям интерес към Брет. Започна да обмисля възможността, но подобна двойка й се стори невъзможна. Първо, Брет беше ужасен женкар, а и така рафиниран. Пък и харесваше красиви, елегантни жени. Не, не ги виждаше заедно. Но… и по-странни неща се бяха случвали.