Устата му беше топла, мека и кожата, която той целуна, потръпна. Изведнъж тя осъзна с болезнена яснота колко напукани, изранени и мръсни бяха ръцете й.
Той я пусна.
— За мен е удоволствие — каза той с дълбокия си, богат глас, а на устните му продължаваше да трепка онази лека, хищна усмивка.
Сторм пристъпи по-близо до баща си с желанието да се строполи на пода. Или пък да зашлеви този непознат. Той подиграваше ли се с нея? И продължаваше да зяпа, карайки я да се чувства едновременно притеснена и странно ликуваща. Дерек се усмихна.
— Имаме нужда от по една топла вана — каза той на Пол. — А пък аз копнея и за едно-две питиета.
— Разбира се — отвърна Пол. — Сигурно сте изтощени.
— Пол — каза Грант. — Брет и аз ще тръгваме. Защо не довършим разговора утре сутринта на закуска?
— Чудесно — отвърна Пол. — Осем часът устройва ли ви?
Мъжете бързо се съгласиха.
— Не си прави труда да ни изпращаш — каза Брет и се улови, че гледа Сторм.
— Enchante1 — прошепна той с нищо незначещо движение на главата. След това двамата с Грант Фърлейн си тръгнаха.
Дерек се обърна към дъщеря си, която дъвчеше долната си устна.
— Май че вече си имаш обожател, Сторм.
Тя се ужаси.
— Какво? Кой? Не искам обожатели!
— Брет Д’Аршан има набито око за жените — Каза Пол на Дерек. — С Грант също беше така, докато не се ожени за Марси. — Той се обърна към Сторм.
— Марси ще ти хареса. Тя знае, че ще идваш. Надявам се, че ще станете приятелки. Тя се е наела да избере гардероба ти.
— А дали наистина имам нужда от гардероб? — попита слисана Сторм.
Мъжете се втренчиха в нея.
— Искам тя да има най-доброто — каза твърдо Дерек. — Искам момичето ми да засенчи всяка дама в този град.
— Значи сме се разбрали — каза Пол с видимо облекчение. — Ти ще бъдеш украшението на Сан Франциско, Сторм, ще видиш.
В този момент тя не искаше нищо повече от това да се събуди и да открие, че всичко е било сън. Не искаше да бъде украшение нито на този град, нито на който и да било друг.
2
Брет не забрави необикновеното момиче, след като напусна дома на Пол Латгдън. Но тъй като нощта беше млада, той се прибра при любовницата си, заведе я на вечеря с шампанско в ресторант „Л’Етоал“, а след това обратно в апартамента й за интимно тържество по случай рождения ден. Но през цялата вечер той запази спомена за една облечена в бричове девойка с огромни сини очи.
На следващата сутрин той се срещна с Грант и двамата отидоха заедно до Ринкън Хил. В главата му се беше запечатал като на картина образът на младата дама на име Сторм2. През тялото му пробяга мигновена, страстна тръпка. Никога не беше виждал толкова необичайно и в същото време величествено създание. Ако той й беше баща, никога не би й позволил да се обвие цялата в кожи, които не оставяха нищо за мъжкото въображение. Никога не беше виждал тъй съвършено женско тяло. Беше висока, може би метър и осемдесет в ботуши. Краката й бяха дълги и силни, но чувствено заоблени — крака, създадени да се обвиват около мъжки кръст, докато го притеглят към себе си… Кръстът й беше тънък, рязко контрастиращ с изненадващо широките рамене. Гърдите й бяха големи и налети и опъваха тънката й риза.
А как ходеше само. Никога преди не беше виждал жена да се движи така. Сякаш можеше да се впусне в бяг така леко и бързо, сякаш това бе естественото й състояние, сякаш ей сега щеше да заподскача от скала на скала като голяма котка.
Помнеше лицето й до най-малката подробност. А очите й — наситено тъмносиньо, цвета на здрачните сапфири, почти виолетов. Знаеше, че иска да легне с нея. Разбира се, това беше извън всяко съмнение. Не беше готов за брак, още не, а и да беше, подобна тексаска селяндурка едва ли беше идеалът му за съпруга. Когато се оженеше, то щеше да бъде за жена с неоспорим произход — може би от някое бостънско семейство със синя кръв. Жена, която умее да посреща целия елит, който той щеше да събере в новата си къща. Жена, която щеше да укрепи авторитета и репутацията му.
— Много си замислен тази сутрин — отбеляза Грант, отмятайки една тъмна къдрица от кестенявите си очи. Също като Брет, той се беше изградил сам и имаше разнообразни интереси. Също като Брет, той беше дошъл в Калифорния да изтръгне богатството от недрата на златоносните й полета, но вместо това го бе спечелил с тежък труд, подпомаган единствено от своя късмет.
Брет се поусмихна.
— Мислех за онази малка мъжкарана, Сторм.
— Каква красавица, а — каза Грант с възхищение. — А и не е много малка.
Брет се засмя.