— Ах, да си млад и влюбен… — въздъхна Емануел подчертано пресилено.
Тя силно се изчерви, но се притисна до мъжа си, загледана в красивото му тяло. Влюбена ли съм? — почуди се тя и веднага разбра отговора. Да! Брет изпълваше цялото й същество. Не знаеше как се беше случило това, но ето, че беше.
— Откога сте женени, мили? — попита Елена, като я гледаше отблизо. Сторм изплува от мечтите си.
— От около две седмици — отвърна тя.
— Личи си. — Двете замълчаха за миг и Сторм продължи да закусва.
— Харесва ли ти хасиендата?
— Много е красива — искрено каза момичето. — Сега разбирам защо Брет е толкова… толкова… изискан. — Елена я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, нали е израснал тук — отговори Сторм.
Елена се разсмя. Смехът й не се хареса на Сторм, още повече, че не разбираше какво му е смешното. Точно тогава влезе София, по-младо копие на майка си, невероятно красива.
— Какво е толкова смешно, мамо?
— Сладката ми Сторм — каза Елена през смях, — разбира, защо Брет е толкова изискан.
София се намръщи, седна и си наля чаша кафе.
— Не разбирам. — Тя хвърли поглед към Сторм.
Момичето не пропусна да забележи неучтивостта й. София дори не я беше поздравила.
— Защото бил израснал тук — натърти Елена.
София се изкиска.
— Колко добре познаваш съпруга си? — попита тайнствено тя. Сторм почувства, как нещо се надига в нея.
— Доста добре, в някои отношения — отвърна тя също тайнствено и си спомни как София бе огледала Брет вчера. Тя го харесваше, Сторм го знаеше и за миг почувства триумф над другата. Брет беше неин. София можеше и да го иска, но нямаше да го получи.
— Всяка жена би могла да опознае всеки мъж в тези отношения, скъпа — тактично вметна Елена. Сторм веднага се почувства смазана. Любовта им — това, което той бе правил с нея, начинът, по който я караше да се чувства — го беше правил и с други жени. Това беше достатъчно да задуши еуфоричното й настроение. Беше забравила как беше посетил Одри след пътешествието си, преди да се прибере при нея, а после я беше обладал против волята й. По дяволите! По дяволите, по дяволите, по дяволите!
— Брет определено изглежда добре — прекъсна мислите й София. — Емануел казва, че има известен успех в Сан Франциско.
— Да — каза Сторм и гордостта поразсея отчаянието. — Беше най-преследваният ерген в града. Притежава салон за развлечения, хотел, няколко ресторанта и доста земя. Салонът и хотелът са най-елегантните и изискани в Сан Франциско. Партньор е също така с чичо ми в една спедиторска фирма.
София и майка й се спогледаха.
— Кой би помислил — каза накрая дъщерята, — че моят незаконороден братовчед ще се издигне така.
Гняв завладя Сторм.
— Моля? — не можеше да повярва на ушите си. София вдигна вежда. — Как смеете — скочи Сторм. — Как смеете да наричате съпруга ми копеле!
— Спокойно, скъпа — каза Елена и докосна китката й. — Тук всички сме едно семейство. София не искаше да обиди Брет. Говореше буквално. В крайна сметка, необичайно е едно копеле без пукнат грош да се превърне в преуспяващ и културен мъж.
Сторм беше поразена. Не можеше да смели думите им.
— Брет е копеле?
Жените изглеждаха изненадани.
— Поне толкова би трябвало да знаеш! — каза Елена. София се разсмя.
— Брет не само е копеле, Сторм, но майка му беше обикновена проститутка в Мазатлан, французойка, но проститутка.
Горкият Брет, помисли си Сторм, като си спомни как го беше нарекла синьокръвно прасе и колко се беше засегнал той. След това си спомни всички пъти, които го беше наричала копеле и се ужаси от себе си. Защо никой не й беше казал? Горкият Брет!
— Мисля, че я шокирахме, мамо — подсмихна се София.
— Седни, Сторм, довърши закуската си — прекъсна я майка й.
Сторм седна, като още не можеше напълно да смели чутото. Елена и София се бяха смели, когато беше казала, че изискаността на Брет се дължи на възпитанието му тук. Спомни си как се беше стегнал и начумерил, когато го бе попитала обича ли го баща му. В нощта, когато се беше прибрал пиян у дома, беше казал, че майка му го е продала на баща му. Вярно ли беше? О, боже! Изведнъж й се стори, че разбира. Но отчаяно искаше да разбере по-добре.
— Добро утро — прогърмя от вратата един мъжки глас. — Кой е това?
Сторм се обърна и видя мъж, облечен в традиционната носия на старите калифорнийци — тесни черни панталони с пискюли и сребърни гайтани, късо болеро и блестящо бяла риза. Беше тъмен и страхотно красив, очевидно син на Елена и брат на София.
— Диего, запознай се с жената на Брет — каза Елена. Диего се приближи със светнали очи.