Выбрать главу

— Радвам се, че ти е било забавно.

В следващия момент усмивката изчезва от лицето му и Уил отново ме наблюдава с онази странна напрегнатост. Само аз разбирам защо. Само аз знам причината. Той навярно си спомня… навярно ме разпознава на някакво ниво, макар да не го осъзнава.

— Искаш ли да излезем? — пита той неочаквано.

Аз примигвам.

— Искаш да кажеш на среща?

— Да. Когато едно момче задава този въпрос на едно момиче, обикновено има предвид това.

Чува се свирка. Момичетата и момчетата тръгват в противоположни посоки.

— Следва баскетболен мач — промърморва Уил мрачно, докато гледа как треньорите раздават спортни фланелки. — Ще говорим по-късно в класната стая. Става ли?

Кимвам. Усещам някакво неприятно стягане в гърдите, което ми пречи да си поема въздух. Това е седмият час. Имам няколко часа, за да реша дали да изляза на среща с един ловец. Решението, очевидно, би трябвало да е лесно, но вече ме измъчва главоболие. И се съмнявам дали някога нещо ще бъде отново лесно за мен.

Катрин ми е запазила място за обяд. Сядам срещу нея и приятеля й. Очевидно това е един от останалите трима души, с които разговаря, откакто е в това училище.

Тя ни запознава. Брендън е дългуресто момче с подскачаща адамова ябълка. Той се е навел над опакования си обяд, отхапвайки от сандвича си с фъстъчено масло, който стиска в големите си ръце, сякаш боейки се, че някой може да му го вземе.

— Здрасти — казва той тихо, почти неразбираемо. Трескавите му, кафяви очи не се задържат дълго върху лицето ми. Или върху каквото и да е било друго, освен Катрин.

— Здравей — отвръщам аз. После се оглеждам за сестра ми, пренебрегвайки обърнатите към мен лица. Както бях правила през целия ден.

Забелязвам я в другия край на претъпканата столова. Държейки подноса си, тя стои до едно друго момиче. Изглежда самоуверена. Толкова неустрашима. Никога не съм я виждала такава.

Размърдвам се на стола. Пъхвам един къдрав кичур зад ухото си. Докато я наблюдавам, аз се почесвам отчаяно по ръката и трепвам, когато усещам парене. Поглеждам раздразнената си кожа, която е станала на петна. Така съм цял ден. Зле ми е и съм почти като болна. Прималяването в корема ми определено не прави нещата по-леки за мен. Освен днес в часа по физическо. Усещането е приятно… когато съм с Уил.

Тамра ме вижда. Забелязва, че съм сред познати и на лицето и се изписва облекчение. Което и позволява да седне, където си иска. Тя ми кимва и се присъединява към голяма група красиви, добре облечени тийнейджъри. Очевидно това е каймакът на гимназията в Чапарал. Бруклин е сред тях, разбира се.

Онова, което открих за нея в третия час, потвърждаваше изцяло казаното от Катрин. Очевидно тя бе чула, че Уил е седял вчера до мен и беше взела съответните мерки. Всеки път щом мисис Шулц се обърнеше към черната дъска, Бруклин се завърташе на стола си и ме гледаше със смразяващ поглед. Чудя се дали вече беше разбрала, че е говорил с мен и в часа по физическо възпитание.

Предполагам такъв поглед би накарал много момичета скришом да се разхленчат. Но на мен не ми действаше. Аз си имах по-сериозни проблеми.

Не съм виждала Уил от часа по физическо. Нито съм решила още дали да изляза с него. От една страна, той вдъхва живот на моето драки, което е най-важното за мен на този етап. Аз трябва по някакъв начин да съхраня тази част от себе си жива. Но същевременно той е всичко онова, което трябва да отбягвам.

Той означава смърт за едно драки. Тук има мрачна ирония, нали? За да запазя себе си, трябва да съм близо до онова, което ме убива.

Обхождам с поглед стола, но не го виждам. Вероятно обедната му почивка е била по друго време. Сърцето ми се свива от съжаление. И в следващия момент се изпълвам с гняв. Объркана съм. Пръстите ми си играят с пакетче кетчуп.

Поне не съм мяркала братовчедите му. Що се отнася до тях, няма объркване. Те трябва да бъдат избягвани на всяка цена. Зендър с неговите лукави очи и Ангъс със свитите му устни. Не знам как бих понесла да видя Тамра на една маса с тях. Бруклин е едно нещо, но те са съвсем друго.

— Сестра ти се приспособява доста добре — коментира Катрин.

— Да — промърморвам аз, докато отварям кутийката си със сода, опитвайки се да внуша на Катрин, че одобрявам това. Защото е така.