Свикнала с монотонния ритъм, в който не се случва абсолютно нищо.
И точно това е, което ме безпокои. Това тихо еднообразие. Пасивното бездушие, с което приемам всичко, заплашва да ме помъкне към дъното. Майка ми е права. Ако искаш да убиеш своето драки, безплодната пустош е най-подходящото място.
Не мога да продължавам така. Не мога да остана тук. Трябва да намеря изход. Трябва да летя… Трябва да продължа да се опитвам.
Преди да вляза в класната стая, си поемам дълбоко въздух. Днес в часа по физическо момчетата ги нямаше. Бяха в залата за вдигане на тежести, докато ние играехме в салона. Не знам дали Уил се е върнал, но си казвам, че това няма значение. Не мога да изляза с него. И не мога да му се доверя. Никога.
Силни думи. Аз съм такава лъжкиня. Защото, въпреки че се заклех да го забравя, не го сторих. Спомням си всичко, свързано с него. Той ми липсва също като затуленото от облаци небе, мъглите и пулсиращата земя.
Той е единственото нещо, за което мисля. И единственият, когото копнея да видя отново. Макар да знам, че това е грешно. Макар да знам, че трябва да го избягвам.
Влизайки в стаята, аз леко се препъвам, когато виждам Зендър и Ангъс в дъното. По тила ми пробягва хладна тръпка.
Те са се върнали.
11
Моментално се оглеждам за Уил. Не го виждам никъде.
Неувереното ми сърце се свива от болка. Зендър ме наблюдава, катранено черните му очи са непроницаеми. Той кимва за поздрав. Ангъс говори с момичетата на съседната маса, размахвайки големите си силни ръце във въздуха. Той не ме забелязва.
В ума ми отчаяно отеква една-единствена мисъл. Уил го няма. Уил го няма.
Сядам на стола си. Гледам право напред. Катрин още не е дошла. Разстоянието от крилото по изкуствата до тук е доста голямо.
Бърша ръце в джинсите си. Мнозина се нареждат в редица в предната част на стаята, нетърпеливи да получат пропуски, за да се освободят от часа. Усещам, че Зендър се е вторачил в гърба ми и обмисля дали да не се нареди на опашката.
Той току-що се е върнал от лов. Може би ръцете му още са изцапани с пурпурната, пречупваща светлината кръв на драконите?
Може би и той като хрътките умее да надушва плячката си? Може би усеща, когато наблизо има дракони? Може би усеща мен! Защото това би обяснило хищния поглед, с който ме наблюдава.
В този момент се чува пронизващия болезнен звън на първия звънец. Вече съм свикнала с него. Почти не трепвам на мястото си. Обзема ме негодувание. Примигвам веднъж, стискайки силно очи. Не искам да свиквам с нищо от това.
— Хей, Ясинда, искаш ли да дойдеш с мен и Майк в библиотеката? — Нейтън се спира до чина ми с непринудена усмивка на момчешкото си кръгло лице.
— Благодаря, не. Ще уча тук с Катрин.
Свивайки рамене, Нейтън и приятелят му застават в редицата, а аз се замислям дали не трябваше да се присъединя към тях. Дали все пак да не го направя?
И след това мислите ми за бягство са прекъснати, усещам в гърдите си познатите вибрации, които постепенно се разпростират из цялото ми тяло. Кожата ми се съживява. Обръщам глава и в следващия момент търсещите ми очи се спират на Уил, който тъкмо влиза в стаята.
Всичко у него изглежда някак по-ярко, отколкото съм го запомнила.
Златните кичури в кестенявата му коса. Блясъкът в светлокафявите му очи. Височината му. Широчината на раменете. Всяко друго момче в сравнение с него изглежда дребно. Незряло и глупаво.
Изведнъж дните, в които не го виждах, ми се струват цяла вечност. Чаках този момент твърде дълго. Да го зърна отново. Да усетя как белите ми дробове се изпълват. И как сърцето бие силно в гърдите ми.
Да почувствам как моето драки се събужда.
Погледът му попада върху мен. Лешниковите му очи са ярки и жадни по начин, който кара кожата ми да пламне. Но неговите очи не са единствените, които ме наблюдават. Усещам зад себе си и пронизващия поглед на Зендър.
Уил тръгва към чина ми и аз забравям за всички останали. Забравям, че трябва да стоя настрана от него. Когато Уил е толкова близо, забравям дори за неясния страх, който Зендър поражда у мен. Искам единствено Уил да се спре пред мен, да каже нещо и да направи магията си, която се отразява така благотворно върху вехнещата ми душа. Нуждая се от това. Сега е почти до чина ми. Белите ми дробове се разширяват, тлеят. В гърлото ми се надига пара. Чувствам се прекрасно. Чувствам се жива.