Събувам чорапите и обувките си и стъпвам в тревата, наслаждавайки се на зеления килим под краката ми. Минавам през песъчливо място. След това покрай група от стратегически разположени каменни блокове. Точно пред мен проблясва езерце, чиято повърхност е като стъклена. Малко по-нататък виждам горичка и ускорявам крачка. Събличам дрехите си и сухата горещина обгръща тялото ми.
Въздъхвам, вдигам лице и вдишвам разредения топъл въздух, оставяйки го да изпълни дробовете ми. Протягам ръце, подготвяйки се за преобразяването…
Затварям очи и се съсредоточавам както никога досега.
Не! По-трудно е дори от предишните пъти.
Костите на лицето ми се опъват, превръщат се в остри черти и ъгли. Дишането ми се ускорява, докато носът ми променя формата си с леко пращене на кости и хрущяли. Чувствам лека болка. Сякаш тялото ми не харесва това. Бори се с трансформацията. Не иска тя да се случи.
Постепенно крайниците ми се отпускат и издължават. Човешката ми кожа се стопява, заменена от друга по-плътна — опънатата и гъвкава драконова плът.
Топла сълза се плъзва по бузата ми. От устните ми се изтръгва стенание и изгубвам контрол над себе си.
Кожата ми е като забулена в мъгла, блещука в златисто и червено. От гърдите ми се надига дълбоко буботене.
Най-накрая крилата ми се освобождават. Тънки като паяжина, те се разпъват рязко зад мен и завихрят разредения въздух. Веднага правя опит да се оттласна и неосъществимостта на това усилие извиква ридание в гърлото ми.
Мускулите ми горят, пищят в знак на протест. Крилата ми бият силно в опит да ме издигнат във въздуха. Въздух без никаква плътност. Без никакво съдържание. Цялото ми същество отчаяно търси някаква опорна точка. Толкова. Трудно. Толкова е трудно!
Успявам да се издигна, останала без дъх от усилието. Сълзи на безсилие замъгляват очите ми, влага, която не бива да губя.
Зеленото игрище остава далече под мен. Примигвам, оглеждам периметъра, проследявам червените покриви на къщите, които се простират към хоризонта.
В далечината светлините на колите по магистралата са като миниатюрни точици. Още по-нататък планините изглеждат като течни на фона на нощното небе.
Нося се в мастиления безкрай. Плясъкът на крилете ми във въздуха отеква някак дразнещо.
Нещо не е наред с тялото ми. Усещам белите си дробове някак странно… Те са немощни и обикновени. Чувствам се по-естествено дори когато съм в своя човешки облик. И осъзнавайки това, ми се иска да изпищя. Да заплача.
Въпреки това продължавам да летя над зеленото игрище, стремя се да набера скорост, но в същото време внимавам да не се отдалеча прекалено много, в случай че не мога да възпра преобразяването си. Вдишвам въздуха, пия го на големи глътки. Но това не помага. Колкото и да се опитвам, не успявам да изпълня докрай съсухрените си бели дробове.
Но аз упорствам и напрягам сили, докато прекъслечният ми дъх става единственият звук, който тътне в главата ми. Най-накрая се предавам, спирам да размахвам криле и политам надолу, въртейки се в кръг. Както се носи във въздуха умираща нощна пеперуда.
Приземявам се, ридаейки, и тръгвам обратно към горичката. Преобразявам се. Там се превивам надве, притискам корема си, тялото ми ме наказва за това, което вече не иска да прави. Получавам спазми и имам чувството, че ще повърна. Жалките ми стенания са грозни. Агонията — безкрайна.
Протягам ръка към едно дърво и забивам пръсти в кората му. Усещам как от натиска нокътят ми се сцепва.
Най-накрая пристъпът преминава. Обличам се, разтреперана, и падам изтощена по гръб, разперила широко ръце с длани, обърнати навън. Отпускам се. Ударите на сърцето ми утихват до приглушено плахо туптене, осезаемо само на китките ми.
Земята под мен е тиха. Не усещам никакви скъпоценни камъни. Никаква енергия. Под килима от трева има само твърда, мъртва земя.
Свивам ръката си в юмрук и удрям веднъж земята. Твърда е. Не поддава. Дълбоко под земята тя спи, лишена от сърце.
Взирам се нагоре в тъмната нощ през решетката от клони. За момент мога да се самозаблудя. Да си представя, че тялото ми не ме боли. Че съм отново у дома, загледана през гъстата плетеница от борови клони. Че подхранващата гора ме обгражда отвсякъде. Закриля ме и ме обгръща с любящите си ръце.