Выбрать главу

Отново си спомням, че до мен седи хищник. Гладният израз на лицето му ми помага да го видя такъв, какъвто е. Той е ловец!

Палецът му докосна тънката ивица кръв и леко я размазва. Ахвам, опарена от ласката му.

— Кожата ти… — Палецът му отново ме погалва.

Стомахът ми се свива почти болезнено.

Той се намръщва.

— Толкова е гореща.

И аз действително усещам топлината, която се надига у мен. Пара изпълва белите ми дробове. Трябва да спра това. Трябва да избягам от досега му. Дълбоко в мен започва познатата вибрация и аз знам какво ще последва, ако не се отдръпна.

Всичко това, което се случва — самият факт, че съм с него — би трябвало да ме изпълва с ужас. Логичната реакция би била да побягна през глава. Но аз искам още. Искам още от Уил.

Стомахът ми се стяга на топка от усещането на ръката му върху бедрото ми. Палецът му докосва леко кожата ми, избърсва кръвта и после се отдръпва. Вдишвам дълбоко въздух през носа си.

Той маха блузата си от ръката ми и оглежда раната.

— Не е много зле — обявява Уил.

Кимвам. Сърцето ми бие твърде силно, за да съм в състояние да отговоря.

— Имаш ли нещо за дезинфекция у вас? — продължава той.

Все още не мога да кажа и дума. Той сериозно ли ми говори за първа помощ? Кракът ми е изтръпнал и тупти там, където ме беше докосвал. Нежният начин, по който държи ръката ми, има същия ефект.

Отказът ми да говоря го кара да вдигне глава. Улавя ме с лешниковите си очи, зениците му са разширени и катраненочерни. Странни, но красиви. Запитвам се дали не е под въздействието на някакъв наркотик. Нещо вътре в мен отхвърля тази мисъл. Или защото усещам, че не е така, или просто защото не искам да е истина.

— Ти си различен — прошепвам, вторачена в него, забравяйки за въпроса му. Усещам иглички в дланите си, те копнеят да го почувстват… да докоснат лицето му, широките му гърди.

Той също се взира в мен, пиейки ме с очи.

Различен си от братовчедите си — мисля си аз. — Различен си от всичко, което някога съм чувала за ловците. Различен си от момчетата драки, които познавам. Бдителните очи на Касиан никога не са ме оставяли без дъх. Никога не са вдъхвали живот на моето драки по този начин, не са правели ударите на сърцето ми толкова осезаеми.

Близвам устните си и потръпвайки, поемам дълбоко въздух.

— Къде са братовчедите ти? Не правите ли почти всичко заедно?

За нищо на света не трябва да забравям това. Никога. Дори да не смятам, че той е заплаха за мен, те винаги ще бъдат!

Очите му помръкват. Отдръпва се назад и пуска ръката ми.

— Виждам, че някой те е запознал с мен и семейството ми.

— Ти си този, който ми каза да стоя далече от тях. И така просто провокира любопитството ми. И освен това чух някои неща. — Е добре, най-вече от Катрин.

Той бавно кимва.

— Да, казах го. И наистина е така. — Въздъхвайки, Уил прокарва пръсти през косата си. — И по тази логика, предполагам, би трябвало да стоиш далече и от мен. Редно е да кажа именно това. — Той отпуска главата си назад и затваря очи, изражението му е напрегнато и угнетено. Отново искам да го докосна, да го погаля по лицето и да облекча онова, което го измъчва.

Думите му отекват в ума ми. Би трябвало да стоиш далече от мен. Това е нещо, което вече знам, и с което очевидно не се справям особено добре, имайки предвид, че седя на предната седалка в колата му. Бих искала да мога да му се противопоставя. Иска ми се да не усещах това постоянно притегляне към него. Иска ми се моето драки да не се съживяваше, когато съм близо до него. Плъзвам лявата ръка под бедрото си, задържайки я там като в капан.

— Ти си този, който ме преследваше — напомням му аз и трепвам. Освобождавам ръката си, за да потъркам мястото върху бедрото ми, което все още гори и пулсира от докосването му.

— Права си. — Отваряйки очи, той включва колата на скорост и се отдалечава от бордюра. След няколко завоя осъзнавам, че ме кара у дома. Отчаянието, което ме пронизва, когато осъзнавам това, ме кара бързо да попитам:

— Защо дойде при мен тази вечер? — По средата на нощта?

Кокалчетата на пръстите му побеляват там, където стиска волана.

— Не очаквах да те видя навън, но…