— Мислех, че харесвате Тамра — казвам.
Бруклин свива рамене и скръства ръце пред гърдите си.
— Тя е окей. Съобразява се с реда на нещата тук. Нея можем да я приемем. — Очите й ме стрелват в упор. — Но не и теб.
— Остави Тамра на мира. — Свивам пръстите си, при което ноктите ми се забиват в дланите. Приветствам болката. Тя подхожда на гнева ми. Дробовете ми се стягат, горят. Тлеят дълбоко в мен. — Това е между нас.
— О — възкликва Бруклин едновременно присмехулно и нацупено. — Колко мило? Ти очевидно си добрата сестра? И може би, ако спреш да се занасяш с Уил, ще си помисля как сестра ти да влезе в отбора за мажоретките.
Момичетата кимат, самодоволно ухилени.
Усещам напрежението във въздуха, парливо като дим, избухливо като барут.
— Това са пълни глупости. Хайде, Ясинда. — Катрин се опитва да ги избута с ръце и тяло, за да мине. Грешен ход. Действието й възпламенява Бруклин и групичката й. Напрежението изригва като освободена пружина.
Момичетата се нахвърлят върху нея. Катрин извиква, звукът е внезапен и остър в наелектризирания въздух. Зървам очите й с цвят морска вода, разширени и изплашени, преди да изчезне под камарата от тела.
— Катрин! — Спускам се към тях и изведнъж се озовавам в хаотично кълбо от гърчещи се тела.
Лакът попада в ребрата ми и ми изкарва въздуха. Не мога да стигна до Катрин. Не мога да различа кой, кой е… Нещо се стоварва болезнено върху лицето ми, вероятно нечий юмрук.
Главата ми бучи, ушите ми все по-силно пищят. Гърдите ми са разтърсени от дълбок тремор. И после е вече твърде късно. По някакъв начин се озовавам на пода. Чувам познатия мъркащ звук, в недрата ми се надига гореща вълна, която ври, кипи и припламва като опустошителен огън. Аз съм погълната.
Студените керамични плочки съскат под горещата ми тръпнеща кожа.
Остра обувка се забива в ребрата ми. Изохквам и се сгърчвам под силата на удара. Болката.
Опитвам се да се изправя, но отново съм съборена на земята. Брадичката ми се удря в пода. Кръв потича по зъбите ми и усещам в носа си медния й привкус. Преглъщам бликналата струя с надеждата, че тя може да охлади огнената вълна, която бушува в мен. Но напразно. Продължавам да горя и да тлея. Белите ми дробове излъчват топлина. Устата ми се изпълва с пара и обгаря ноздрите ми.
Чувам ругатни. Придружени от препоръки и поощрения как да бъда пребита. Каквито и да са били намеренията им при влизането им в тоалетната, сега тези момичета са се превърнали в освирепяла тълпа.
— Хванете я!
— Дръжте я!
— Уловете я за косата!
Нечия ръка усуква косата ми, изтръгвайки цели кичури от нея. Сълзи парят в очите ми. Примигвам, опитвам се да ги избърша.
Без да мисля, извръщам лице към задушаващата ме камара от тела. Откривам ръката, която ме държи и наранява…
Отварям уста и поемам дълбоко въздух в свитите си дробове.
И духвам.
Последвалият вик променя хода на схватката. Той не е като писъците, които можеш да чуеш по филмите. Издига се, отеква от стените и остава да ечи още дълго в ушите ми. Всичко спира рязко. Включително и сърцето ми, което замира в тъмната пещ на гърдите ми.
Всички се оглеждат диво, търсейки причината.
Всички, с изключение на мен.
Поглеждам Бруклин. Лицето й е бледо. Устата й трепери. Пронизваща болка е изцъклила очите й. Тя се поклаща напред-назад на пода в тоалетната, пръстите й са свити около ръката й, върховете им са побелели там, където са забити в плътта й. Подушвам въздуха. Долавям миризма на изгоряла кожа.
Блондинката от върха на пирамидата се навежда към нея.
— Какво стана?
Бруклин приковава погледа си върху мен.
— Тя ме изгори!
Сетне дръпва ръката си, за да разкрие поразеното място. Изгаряне от втора степен. Кожата е бебешко розова, влажна на вид, олющена и белезникава по краищата. Всички погледи се насочват към мен.
Въздържам се да я поправя. Мястото е по-скоро опърлено, отколкото изгорено. Възпрях огнената струя, едва-що напуснала устните ми. Пламъците почти не я докоснаха. Можеше да пострада много по-зле, наистина.
Катрин ме поглежда.
— Имаш запалка ли?
Не успявам да отговоря.
— Хванете я.
Те отново се нахвърлят върху мен. Боря се, опитвам се да се освободя от скупчените върху мен тела. Кожата ми потръпва и избледнява, копнеейки за промяна.