Мама не ми говори, докато вървим към паркинга. Пази злокобно мълчание. Поглеждам я на няколко пъти, искам да я попитам за пътуването й, искам да знам какво е станало с кехлибара. Дори и сега, след всичко, което се случи, се нуждая от потвърждение, че част от мен е изгубена.
Тамра чака до колата. По бледото й лице има големи червени петна и аз знам, че причината не е в това, че сме я оставили да чака на слънцето. Плакала е. Червените й шорти и бялата тениска обясняват всичко. Днес беше конкурсът за мажоретки. След всичките неща, които преживях, аз почти забравих, че днес бе големият й ден.
— Как можа? — побързва да каже тя с пламнало лице. — Ти ме лиши от всякакви шансове. Дори и да бях носителка на златен медал по гимнастика, те пак нямаше да гласуват за мен! Не и след като ги нападна.
Въздъхвам унило и въздухът излиза през устните ми със свистене. Тя няма представа как се опитвах да я защитя. Нито пък подозира колко зли са тези момичета. Достатъчно е обаче само да я погледна бегло, за да разбера, че не е готова да ме изслуша.
— Съжалявам, Тамра, но…
— Съжаляваш? — тя поклаща мрачно глава. — Където и да отидем, винаги се случва едно и също. — Тя размахва ръце, сякаш търсейки най-подходящите думи. — Защо винаги всичко трябва да се върти около теб?
Взирам се в нея. В очите, които толкова приличат на моите, и ми се иска да мога да й отговоря. Иска ми се да мога да отхвърля обвинението й, но не мога.
Гласът на майка ми ни спира.
— Това не е мястото за този разговор. Качвайте се в колата. Веднага! — Тя се оглежда неспокойно. Не сме останали незабелязани, защото няколко души се мотаят из паркинга.
Сядам отзад. Вече съм сложила колана, когато мама затваря вратата си.
— Не е нужно да се разправяте на всеослушание. — Тя поглежда през рамо с ключовете в ръка. — Вече разговарях с директора. Искаш ли сега да ми обясниш какво точно се случи?
Прехапвам устни за момент и сетне въздъхвам. Каквото и да кажа, ще прозвучи нелогично.
— Бях нападната в тоалетната. — Свивам рамене, сякаш това е нещо, което се случва всеки ден. — И се преобразих.
Сестра ми изпъшква.
Раменете на мама се отпускат. Обръща се и запалва колата. От климатика лъхва топла струя въздух.
— Много ли беше лошо?
Думите й като че ли загатват, че преобразяването винаги е нещо лошо. И този път съм съгласна с нея.
— Скрих се в една тоалетна. Не можаха да ме видят. Или по-точно не разбраха какво са видели. Но изгорих една от тях. За да се освободя. — Трепвам леко.
— Може би повече от една.
Сестра ми е бясна, цялата се тресе на седалката.
— Това е просто страхотно!
— Тамра — казва мама, въздъхвайки тежко. Ноздрите и се свиват и се разширяват. — На Ясинда не й е било лесно. И се е справила по-добре, отколкото сме могли да се надяваме.
Сепвам се, чудейки се дали наистина го мисли. Самата аз нямах чувството, че съм се справила добре, а по-скоро, че едва съм оцеляла.
Мама запалва колата и излиза от паркинга.
— Една седмица у дома е може би точно това, от което се нуждаеш.
— Седмица у дома? — Тамра се обръща и ме поглежда свирепо. — Наказали са те?
Мама продължава:
— Може би ти се струпа много наведнъж, Ясинда. Не трябваше да те пращам веднага на училище. Всичко това… ти дойде твърде много.
— Аз исках да ходя на училище — прозвънява гласът на Тамра.
— Не можех да очаквам от теб да се промениш толкова бързо. Едва май месец е. Ако само успееш да издържиш до лятото, сигурна съм, че когато тръгнете отново на училище наесен…
— Никой ли няма да ме чуе? — извиква Тамра. — Днес се разминах с нещо, което ужасно много исках. — Тя удря с юмрук по бедрото си.
Мама я поглежда сепнато.
Тамра завърта недоумяващо глава.
— Защо винаги говорим за Ясинда?
— Дай й малко време, Тамра — казва мама утешаващо. — Скоро всичко това ще свърши.
— Имаш предвид, че скоро ще съм мъртва — вметвам обвинително. — Защо просто не говориш открито? Ти искаш да кажеш, че скоро моето драки ще бъде мъртво. Няма ли някога да сложиш край на това? Няма ли да престанеш да се държиш така, сякаш убийството на част от мен… на самата мен, е нещо неизбежно, което ще те направи щастлива? Не можеш ли просто да ме приемеш такава, каквато съм?