Колкото и налудничаво да звучи, Уил е моето спасение. Той е онзи, който знае всичко за мен. И въпреки това ме харесва. Обича ме. Разбира ме. И не се опитва да ме промени. Той е единственият, за когото мога да кажа това.
Отдръпвам се назад, за да го погледна, плъзвайки ръце по раменете му. Дъхът ни се слива. Забързан и трескав. Очите му блестят като малки златни факли в нощта. Пръстите ми се вкопчват в блузата му. Устните ни се докосват отново. Веднъж. Два пъти. Наслаждаваме се на вкуса си един на друг.
Изведнъж устните му се променят. Стават хладни. Ледени. С ням ужас осъзнавам, че причината е у мен. Той не е студен. Моята температура се е покачила. Кожата ми искри. Толкова е гореща, че свисти като капки вода, които падат върху нагорещена печка.
Бумтящият ритъм на музиката заглъхва. Гласовете и смехът заглъхват, докато жаравата се разгаря у мен и се издига нагоре като виещ се огнен език.
Въздъхвам. Твърде късно усещам парата, която се процежда през устните ми.
Уил трепва и рязко се дръпва назад.
— Ясинда…
Преди да успея да се откъсна от него и да се овладея, така че да не изпепеля любимия си, зад мен прозвънтява нечий глас, който ме връща в реалността. Тлеенето в белите ми дробове утихва. Отдръпвам ръцете си от Уил и бавно се обръщам.
— Значи затова искаш да останеш тук?
Миг по-късно погледът ми се спира на Касиан — висок, тъмен силует, изплувал от нощта. Косата му докосва широките му рамене, докато върви.
— Така ли спазваш обещанието си? — просъсквам аз.
Уил се привежда леко и ме дръпва до себе си, готов да ме защити.
Касиан! Всяка моя частица трепти от ярост и гняв.
Той дори не поглежда към мен. Сякаш дори не ме забелязва. Взира се в Уил със злобна усмивка на лицето.
— Не я докосвай…
— Касиан, недей! — Замълчавам рязко и примигвам, съжалявайки, че съм произнесла името му гласно.
Сега Уил знае.
Той поглежда към мен. Един нерв до окото му леко трепва.
— Касиан? — пита той.
Не отговарям. Не дишам. Опитвам се да задържа дима, който се надига към гърлото ми. Дима, който с всичка сила искам да избълвам към Касиан. Обръщам се и се вторачвам в него с немигащи очи. Предупреждавам го с поглед да внимава какво прави.
— Това е Касиан? — повтаря Уил, вече напълно объркан, за което не мога да го виня.
— Уил, остави ме да се погрижа за това.
— Знаела си, че е тук? — продължава да пита Уил, чието лице е застинало в мрачна маска. — И не си ми казала?
— Той обеща да стои далече от мен — признавам аз.
— Но не съм обещавал — намесва се Касиан — да гледам безучастно как се натискаш с някакъв…
— Млъкни! — срязвам го аз, обръщайки се към него, при което от носа ми излиза дим.
Касиан проследява с поглед тънките струйки във въздуха. На лицето се изписва доволна усмивка и след това се чува гърленият му заплашителен смях. Когато заговаря, гласът му е като шепот, в който се долавят ехидни нотки.
— Погледни се, Ясинда. Ти не можеш да промениш онова, което си. — Той поглежда към Уил и усмивката му изчезва, спомняйки си, че не сме сами, и допускайки, че Уил не знае нищо за истинската ми същност. — А сега ела с мен, преди да направиш нещо, за което после и двамата ще съжаляваме.
И аз наистина се поглеждам. Свеждам очи към ръцете си и виждам как плътта ми пулсира в огнено златни тонове в гъстия мрак.
— Ти си като мен — добавя той. — Мястото ти не е тук с него.
Уил изръмжава гърлено до мен и ръката му стисва моята.
Кожата на Касиан просветва и потъмнява като тлеещ въглен. Той вдига ръката си към мен.
— Да приключваме с тази игра. Ела с мен сега.
Отварям уста да заговоря. Да откажа. Но от гърлото ми идва само дрезгав звук. Преглъщам, навлажнявам устни и опитвам отново. Но така и не успявам.
В следващия момент Уил се спуска светкавично покрай мен и поваля Касиан. Двамата се строполяват тежко на земята. Облак от червен прах се издига нагоре, покривайки и двамата. Взирам се в тъмнината, разтреперана, с широко отворени до болка очи. Какво направих?
31
Те се изгубват в бъркотия от вършеещи крайници, ръмжене, ругатни и разкъсана плът. Чуват се ударите, които си разменят.
— Спрете! Спрете!
Телата им се търкалят и извиват на земята. Камъчета и скални късове се откъртват и политат надолу в хищния, ненаситен мрак.