Ако остана тук, съм мъртва. И двамата знаем, че нямам избор. Трябва да си тръгна.
Стъпките се приближават към нас. Забързани. Отдръпвам се от Уил и заставам до Касиан.
— Ясинда! — Гласът на Уил сега е глух, задавен от вълнение. Той изглежда готов да ме грабне отново в прегръдките си и част от мен жадува точно за това, въпреки всичко.
Взирам се в очите му, внушавайки му онова, което не смея да изрека пред Касиан. Обичам те. Въпреки че не би трябвало. Въпреки че във вените ти тече открадната драконова кръв.
Касиан не трябва да научава това. Касиан би го убил заради това. И е само на крачка от това да посегне на живота му.
Уил разбира. Виждам го в очите му. Болката му. Същата, която изпитвам и аз.
Без да отклонявам поглед от него, поклащам глава, съжалявайки горчиво за шанса, който пропуснахме. Шансът, който може би никога не сме имали. Но не и за това, че го спасих. Бих го сторила отново, на каквато и да е цена.
Оставям Касиан и се спускам към Уил. Не ме е грижа, че това става пред погледа на Касиан. Заговарям близо до устните му на моя език:
— Обичам те. — Копнея да го целуна, да притисна пламтящите си устни до неговите, но не посмявам да го направя.
Той се сковава до мен, върху нараненото му лице е изписана болка. Сетне взима лицето ми в двете си ръце и ме задържа.
— Не всичко е свършило. Това не е краят, Ясинда. Очите му са широко отворени и проблясват мрачно. — Ще те намеря. Ще видиш. И ние отново ще бъдем заедно.
— Да тръгваме — извиква Тамра.
Очите ми горят, парят. И колкото и да е невъзможно, аз искам това да е истина. Макар че не трябва. Защото не може да е истина. Той не може да ме последва. И ако все пак го стори, ще умре.
Поклащам отрицателно глава, но жестът ми не е достатъчно убедителен. Пръстите му се притискат още по-силно в изострените ми страни.
— Не се съмнявай в това. Ще те открия!
— Ясинда! — изръмжава Касиан. — Те идват!
Откъсвам се от него и болката в гърдите ми е толкова силна, толкова остра и мъчителна, че не успявам да си поема дъх. Ръцете на Уил се плъзват покрай лицето ми.
Касиан е вече над мен, държейки Тамра в ръцете си. Взирам се в Уил възможно най-дълго, задържайки погледа му, докато се издигам в ефирната нощ. И продължавам да гледам надолу към него, докато силуетът му става почти неразличим. За да изчезне накрая напълно.
Изминали сме няколко километра, когато Касиан започва да се спуска бавно надолу към кола, която е паркирал на някакъв забравен път.
Преобразяването му в човешки облик отнема само миг.
Опитвам се да направя същото, опирайки ръката си на колата. Но на мен ми е нужно повече време, защото съм твърде разстроена. Съкрушена. Затварям очи и се съсредоточавам. Представям си себе си в човешки образ. Най-накрая усещам как крилата ми се прибират. Изпъшквам от усилието.
Огънят в мен стихва, после отварям очи и срещам гневния поглед на Тамра.
— Как можа? — Тя трепери. Толкова е бледа, че се страхувам да не припадне. Никога не съм я виждала такава и сърцето ми се свива от чувство на вина. Заради всичко, на което я подложих…
— Качвайте се. И двете — изръмжава Касиан, после отваря вратата на колата и взима ключовете от мястото, където ги е пъхнал между тавана и сенника.
Тамра сяда отзад.
Аз не помръдвам. Стоя неподвижно близо до предната врата, потръпвам в пустинната нощ, останала без дрехи, които сега лежат разкъсани някъде сред пустошта.
Касиан пъхва ключа в стартера с голямата си ръка. Поглежда ме.
— Ясинда — казва той, сякаш говори на дете. И аз го ненавиждам. Наистина го ненавиждам. — Качвай се в колата. Да тръгваме.
— Ти направи това!
Той завърта нагоре очи.
— Не беше умишлено. Но се радвам, че развалих твоя малък романс с този… убиец? О, да, в това можеш да си сигурна. — Аз поклащам глава, виждайки го как кимва ожесточено, при което лицето му изглежда като изсечено в глухия полумрак. — Какъв е той? Ловец? — Гласът му като че ли се забива в ума ми. — И как е станало така, че в него тече кръвта на нашия вид, Ясинда? Как?
— Уил не е убиец — Това е нещо, което знам дълбоко в душата си. Защото познавам Уил. — Той… не е такъв. — И това е единственото, което мога да кажа в негова защита. Защото не мога да отрека истината. Уил е ловец. И дори нещо много повече от това.
— Убиец? — обажда се Тамра пискливо от задната седалка. — За кого говориш?