Ти си единствената, която го мисли, и грешиш.
Тогава спри да се ядосваш, че не мога да получавам видения, когато ми скимне. Г оси оди! - Тя притисна с пръсти очите си. - Уморих се да се боря.
Добре, защото изобщо нямам това наум. - Като махна с ръка, той затръшна френския прозорец и стъклото се разтресе. Звукът беше толкова силен, че тя направи инстинктивно стъпка назад, докато той крачеше към нея.
Притегли я кьм себе си, дръпна назад главата й, заравяйки пръсти в косата й. Притисна устните си към нейните с такава страст, с такава сила, че тя не можеше да си поеме дъх.
Така сърдит ли ти се струвам?
Тя постави длан на рамото му, за да го отблъсне и да запази равновесие.
Да. - Онова, което проблясваше в очите му, не й приличаше на ярост.
Не знаеш за какво става дума. Ти едва не се удави пред очите ми.
Нека да... Не ме ли...
Не те ли държах в обятията си, докато сънуваше, не те ли събудих? Но после не направих нищо повече. И ти изчезна. Изчезна! А аз не можах дате намеря.
Тя понечи да произнесе името му, но той отново впи устни в нейните, смачка ги под своите. Гняв - да, в него имаше гняв, и вина, и най-вече - пламенно и безразсъдно желание, което я зашемети.
Значи мислиш, че всичко е само дълг? Че е удобство? - Той я завлече към леглото. - Знаеш какво чувствам, какво искам, какво мога да те накарам да искаш и ти?
Би ли могла да го спре? Дали в него беше останало достатьчно от мъжа, който я докосваше нежно, за да възпре онзи, който разкъсваше ризата й и я любеше грубо? Тя не знаеше. Не я интересуваше. Не искаше да го спира.
Ръцете му я нараняваха и очароваха, докато той смъкваше дрехите й в тъмното, а желанието му граничеше с панически пристъпи на отчаяние.
Сякаш се беше отприщила буря и тя нямаше друг избор, освен да й се остави.
Той я облада твърде разпалено, за да го е грижа колко е груб. Тя извика името му и шокът и удоволствието, прозиращи в гласа й, само засилиха ненаситния му глад. Той щеше да я има, всяка частица от нея, пък каквото ще да става.
Стаята се изпълни със сенки, потъмня от нуждите му.
Задоволявайки ги, тя трепереше, виеше тяло, гърчеше се. Когато той проникна в нея, заглуши виковете й с устата си. Не спираше да я обладава, ослепял от желание, неспособен да се справи с насилието, също като нея.
Почувства как тялото й се разтърсва от удоволствието, почувства как насладата изтръгва поредния вик от гърлото й, почувства се като дивак по време на пир.
Не спираше да я обладава, още и още, докато тя се разтресе от ридания, докато ръцете й се отпуснаха и свлякоха от гърба му, докато най-сетне огънят, който го изгаряше, се превърна в юмрук и се стовари с всичка сила отгоре му.
Той се строполи върху нея, напълно гол, с разтуптяно сърце, с разбъркани мисли в тъмното.
После почувства как ръцете й го обгръщат.
Умът му започна да се прояснява заедно със сенките, които изпълваха стаята.
Прокле се яростно, но се постара гласът му да звучи спокойно, докато вдигаше глава.
Аз те нараних. Аз... о, господи!
Очите й, взиращи се в него, бяха плувнали в сълзи.
Нямах право. - Той понечи да се отдръпне от нея, но прегръдката й се стегна.
Не ме нарани. Аз не плача - поне не така. Не знаех... Не предполагах, че някой може да ме желае толкова. Че е възможно да желаеш толкова. Не мислех, че го правиш по задължение, Бран, но мъничко се съмнявах, че е така, защото съм ти подръка. Сега вече не мисля така.
Той опря чело в нейното.
Ти не дишаше... Трябваше да направя нещо - това бе мой дълг, - но през цялото време, от мига, в който поставих ръка върху сърцето ти, а ти не дишаше - не можех да мисля за друго, освен че съм те загубил. Заради някакъв дълг. Заради обещание, дадено преди нас двамата да ни е имало. И сякаш всичко спря, докато ти не започна да дишаш отново. А времето между отделните ти вдишвания, фейд, ми се струваше цяла вечност. - Той допря устни до челото й, поотмести се. - Откакто това... търсене се превърна в мой дълг, не познавах страха. То беше предизвикателство, мисия, цел. А сега изпитвам страх, че ти може да пострадаш така, че да не е по силите ми да те излекувам.
Търсенето е и моя цел. - Тя седна до него. - И аз се боя, че може да ти се случи нещо. Дойл каза, че аз съм спойката. Може и да е истина, но не мисля, че спойката е достатъчно силна. Ти си силата - източникът й. Не можем да го направим без теб. И аз...
Ти каза, че си влюбена в мен.
Какво?
Долу, когато мъмреше останалите, каза, че си влюбена в мен.
Бях бясна. - За да спечели време, тя се огледа за дрехите си, откри съсипаните останки от ризата си.
Той ги взе от нея и ги метна встрани, след което я улови за ръцете.