Выбрать главу

 Вземи. - Бран пристъпи към нея, подаде й чаша. - Изпий това.

Тя не попита какво е, просто го взе и го изпи. Гърлото й сякаш бе пълно с пясък и хладната течност се плъзна през него, успокои я.

 Не си спомням да съм рисувала това. Почувствах как нещо иска да излезе навън и започнах да скицирам. Ето. - Тя се наведе и вдигна една от скиците. - Видях го много ясно! Не просто във въображението си, а и когато погледнах навън, към морето. То беше там. Лодки във водата и тези три скали, които се извисяват сред водата. Не знам къде е или какво е. И дали е истинско.

 Истинско е. Поседни за малко. Работила си върху картината близо три часа.

 Добре съм. - Тя се засмя леко. - Всъщност чувствам се страхотно. Какво изпих току-що?

 Нещо за ободряване. - Той докосна бузата й. - При­месено с малко вино.

 Наистина се чувствам ободрена. Ти познаваш ли този остров?

 Райли го разпозна в една от рисунките, които й зане­сох долу. Нещо повече, според компаса на Сойер това е мястото, на което трябва да отидем сега. Остров Капри.

 Капри? Италия?

 Изглежда, островите са в основата на нашето търсене. Ти и Сойер ни показахте посоката.

Искаше й се да поеме на път веднага, да опакова багажа си и да тръгне, за да избегне онова, срещу което трябваше да се изправят тук. Но взе друга скица, тази на богинята, която искаше кръвта им.

 Тя ще е там - ще дойде там. И онова, което направим тук, няма да я спре.

Дори нарисувано само с молив върху хартия, злото ся­каш всеки момент щеше да изскочи от листа.

 Тук изглежда различно - нарисувала съм я различно. Тази сива нишка в косата й и... изглежда по-стара. Нали?

 Да, и това ми подсказва, че дори да не успеем да я спрем, здравата ще я разтърсим.

 Не съм нарисувала нас. Няма ни на никоя от скиците.

Бран вдигна друга.

 Но си нарисувала тази. С къща - не е великолепна като вилата, но е солидна и истинска. Както може да се досетиш, Райли вече се обажда за квартира в Капри. А ако времето и пространството се окажат твърде трудни за Сойер, Дойл ни успокои, че може да пилотира самолет, а и самият той имал няколко контакта. Заминаваме при първа възможност.

 Но не тази вечер - каза Саша тихо. - Тя ще дойде тази вечер, вече го знам. А ти ще предизвикаш бурята. - Тя погледна към носа. - По-добре да се приготвяме.

19

Подредиха оръжията в беседката, където се бяха хранили заедно. Лъкове, пистолети, ножове, магически шишенца и бутилки.

Планът беше прост, ясен и... жесток.

Дойл го бе нарисувал на лист от нейния скицник. Чер­тежът й напомняше на футболна стратегия и не й говореше нищо.

 Ще се разположим тук, между стената към морето и къщата, ще ги примамим вътре. Ще останем на открито колкото можем по-дълго - добави Дойл. - Ще вкараме вътре каквото ни изпрати тя, ще го унищожим. Ако и ко­гато се наложи да се оттеглим, ще използваме горичката за прикритие.

Той хвърли бърз поглед на Бран.

 Ще разположа шишенцата както е показано тук. Ще ги подгоним кьм тези позиции. После аз ще се заема с тях. А бутилките са на тези места - гледайте да стоите далеч от тях. Райли и Сойер могат да използват пистолетите - но

 натърти Бран, както го бе направил и преди - само ако всички са на безопасно разстояние, поне на три метра от бутилките. Шест е още по-добре. Блясъкъти силата им ще унищожат всички тъмни сили, но ако сте по-близо от три метра, ще ви заслепят. А ако сте още по-близо? Може да получите изгаряния, и то сериозни.

 Ясно, ирландецо, големи фойерверки, много опасни.

 Райли продължи да проверява мунициите. - Ще стоим на разстояние.

 Постарайте се! А аз ще използвам прикритието на „фойерверките" и ще се изкача на високата скала над ка­нала.

 Ние - поправи го Саша.

 Вече обясних какво ще извикам там, какво ще загубя. Всичко излиза от мен. Мога да го издържа. Колкото до бутилките, трябва да стоите далеч и от тях.

Саша извади рисунката от бележника си, простря я пред тях.

 Аз съм тук. Трябва да съм на това място. Поставим ли го под въпрос, поставяме под въпрос всичко.

 Права е, приятел. - Сойер окачи кобура на колана си.

 Знам, че е трудно, но тя е права. Трябва да я вземеш със себе си. Ние ще ви прикриваме. Разчитайте на това. Но тя трябва да тръгне с теб.

 Това е и нейна задача. - Аника погали нежно Бран по ръката. - Вие се обичате, затова заедно ще сте по-силни.