Не знам за това, но не бих поставяла под въпрос предсказанията на нашата ясновидка. Съжалявам, Бран-добави Райли. - Не бива да си играеш със съдбата.
Искам да ми дадеш дума! Да ми обещаеш! - настоя Саша. - Защото знам, че не би нарушил обещанието си.
Ще те взема с мен. - Той вече не можеше да избира.
Имаш думата ми.
След като решихме този въпрос - каза Райли, - нека се постараем да й сритаме задника, както и задниците на грозните й слуги.
Готов съм. - Сойер пъхна втори нож в ботуша си.
След като й сритаме задника - поде Аника и Сойер се развесели от внимателния начин, по който тя произнесе фразата, - отиваме тук. - Тя погледна към рисунката на Саша. - Знам това място, мога да доплувам дотам. Мога да стигна бързо, а и така Сойер ще прехвърли по-малко хора.
Никой няма да се отделя! - поклати глава Сойер. - Не е безопасно. щ е тръгнем заедно.
Аз мога да осигуря самолет, но ще са ми нужни още няколко дни. - Също като Сойер, и Дойл пъхна нож в ботуша си. - Според мен колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре.
Аз почти съм уредила къде да отседнем. С помощта на приятел на братовчедка на братовчедка. Може да уредя и самолет - обмисли варианта Райли. - Ще видя дали мога да го организирам.
Нека опитам аз. - Сойер сви рамене. - Ако не успея да пренеса всички наведнъж, ще взема първо половината, после ще се върна за останалите. Ако не се получи, ще опитаме със самолета.
Ами лодката? - попита Райли най-вече защото се дразнеше, че я вижда на двора.
Фасулска работа - но ще изчакам да мине полунощ, тогава почти няма да има хора.
Не знам дали това е от значение. - Саша нагласи арбалета си. - Вече водихме три кървави битки, а никой освен нас не забеляза нищо. Според мен това, което правим, остава незабелязано за околните.
Може, но когато бях на шестнайсет, се спуснах в един стриптийз клуб в Амстердам и това не остана незабелязано. Да можехте да им видите реакцията на стриптийзьорките! Координатите ми бяха малко изместени - нали се сещате, когато си на шестнайсет, само голи жени са ти в главата.
Обичам дрехите. Красиви са. Но когато плуваш, най- добре е да си гола.
Сойер погледна кьм Аника, отмести очи.
Сега пък ще си мисля за това.
Достатьчно, приятел! Аз нямам желание да се спускам в стриптийз бар. Слънцето залязва - добави Райли.
И се задава буря, помисли си Саша.
След като оръжията бяха раздадени, те свалиха долу останалия си багаж. Ако им се наложеше да отстъпят, щяха да разчитат на Сойер и да оставят онова, което той не може да пренесе.
Хапнаха по-скоро за да имат енергия, а не защото изпитваха глад - напрежението от очакването изместваше всичко останало.
Когато стрелките на часовника наближиха полунощ, Саша се изправи.
Какво има? - попита веднага Бран. - Какво виждаш?
Чувам! Чувам я как ги призовава! Пее им. Събира армията си.
Да се приготвяме тогава! - Когато Райли стана, Аника постави ръка върху главата на кучето.
Аполон. Трябва да го затворим вътре, така ще е в безопасност.
Той ще се измъкне. Аз ще го наглеждам.
Странно, помисли си Саша - докато заемаха позиции,
двама по двама, на просторната зелена морава, - че усещаше толкова много уплаха и толкова много облекчение едновременно.
Страхът нямаше място в тази комбинация. Огнената звезда беше в безопасност, извън досега на Нереза, помисли си тя. Ако оцелееха тази нощ, щяха да започнат да търсят следващата. Ако не успееха, някой друг щеше да се заеме със задачата. Саша се протегна и улови ръката на Бран.
Каквото и да се случи, през последните две седмици получих повече, отколкото съм се надявала някога.
A ghra. - Той поднесе ръката й към устните си с хладна решимост. - Ще получиш още.
Те идват! - Тя пусна ръката му, за да приготви арбалета си.
Преди бяха идвали на рояци, като облак, но сега дойдоха като приливна вълна, която затъмни звездите и светлината от изтъняващата луна.
Зловещ шум изпълни въздуха.
Бран изстреля светкавица, освети ги - болните жълтеникави очи и страховитите зъби, разперените, остри като бръснач криле. Тя си помисли, че става свидетел на идването на ада на земята. После изпрати първата стрела и престана да мисли.
Нападателите им приличаха на черен мазен дъжд, пищяха, докато пронизваха въздуха с нокти, които проблясваха зловещо в светлината, изпращана от Бран.
Светът на Саша се сви до конкретни действия - зареди, прицели се, стреляй. Край нея отекваха изстрели, разнасяше се ужасният звук от стомана, разсичаща грапава плът, проблясваше светлина, изскочила от гривните на Аника.
Бран отпуши първото шишенце и в лумналата ярка светлина плисна мазна кръв.