Те продължаваха да прииждат.
Тя не отстъпи от позицията си, въпреки че над земята се издигна тънка мъгла и засъска като кълбо змии; биеше се, опряла гръб в гърба на Бран. Но мъглата впи ледени зъби в ботушите й, опитваше се да я откъсне от него.
Не се отдалечавай! - извика Бран и изпрати огън в мъглата.
Тя изпищя и избухна в пламъци.
Когато колчанът на Саша се изпразни, тя започна да използва ножа си, юмруците си, краката си; проправи си път, за да събере окървавените стрели и да презареди. Още едно шишение експлодира. И още едно. И от черното небе се изсипа още кръв.
Сега! - Бран я хвана за ръката, после извика на Райли да отпуши първата бутилка. - Дръж се! - извика на Саша и уви здраво ръка около кръста й. Не беше като летене - макар тя да си го бе представяла точно така. Беше като пътуване с ракета - толкова горещо, толкова бързо, че всичко се замъгли от скоростта.
Изведнъж тя се оказа на носа с него, както бе станало в съня й.
Стой зад мен или ще те върна обратно, кълна се! - Той я притегли към себе си. - Каквото и да се случи, стой зад мен! - Впи устни в нейните, целувката му беше толкова огнена, колкото и полетът. - Обичам те - прошепна той, после се обърна да призове бурята.
Тя си помисли, че знае какво да очаква. Беше го сънувала, нали? Отново и отново. Но не знаеше какво може да призове той, над какво може да властва, какво може да рискува.
Когато Бран вдигна ръце, всичко се разтресе - въздухът, земята, морето отдолу.
В това място, в този час, призовавам всички могъщи светове. Дайте ми от силата си, през сушата, през морето, и нека тя се надигне, мощна и яростна, и отърве света от тази чума. Проехти, гръмотевицо!
Тя изтрещя като оръдейна стрелба.
Разкъсайте ги с гласа си, светкавици! Изпепелете ги с жежкия си син пламък!
Мълниите прорязаханебето, ослепителни и електрико- восини.
Изгорете тъмнината, спуснала се отгоре ни! Изпратете вихрушки на пътя им, нека се пръснат като пепел в нощта! Излейте дъжд като изгарящо наводнение, нека се удавят в собствената си черна кръв!
Саша се беше свлякла на колене, разлюляна от отприщените от Бран сили. Вятърът фучеше и разкъсваше дрехите й, въпреки че от проливния дъжд бяха залепнали за тялото й.
През виелицата виждаше как земята долу проблясва - шишенца експлодираха с ослепителна светлина, проблясваха остри като нож лъчи, последвани от внезапния удар на светкавица.
И стотици, може би хиляди крилати тела се завъртаха във въздуха, политаха надолу с писъци, които ехтяха в ушите й.
И да, той беше бурята! Пламтеше в синьо като светкавиците, които призоваваше с вдигнати високо ръце, от пръстите му струеше ярка светлина.
Въпреки лютата битка Саша вече предвкусваше победа. Те успяваха да отблъснат мрака.
Изведнъж, насред бурята, пристигна Нереза. Черната й като нощта коса се развяваше на вятъра. Очите й проблясваха в тъмнината, пълни с омраза, с ярост и ужасяваща мощ.
Беше яхнала триглав звяр със зинала паст и дълги, стрелкащи се езици.
С подигравателен смях блокира една светкавица, насочена към нея, улови друга и я вдигна като копие.
Нима си въобразяваш, че жалката ти сила ще ме спре! - Мощният й глас отекна като гръм. Предчувствието за победа се превърна в леден страх.
Аз съм богиня! Аз управлявам мрака, а твоята светлина е като гаснещ пламък в сравнение с моята мощ! Ще изпия кръвта ти, магьоснико, и ще изсмуча мозъка на яс- новидката! - Тя погледна надолу, когато видя там да експл одира светлина. - А когато свърша с вас, ще нарежа останалите на парчета и ще нахраня кучетата си с тях! Дайте ми звездата и ще живеете!
В отговор Бран метна нова синя светкавица и опърли люспите на звяра, който бе яхнала Нереза. Той изписка от болка и се издигна нагоре.
Умри тогава, а когато приключа с теб, просто ще взема това, което е мое!
Светкавицата в ръката й стана черна. Когато я изстреля срещу Бран, Саша изкрещя, но викът й бе заглушен от бурята. Той издигна срещу Нереза стена от светлина, от която потрепериха дори скалите.
Тя го нарани. Саша усети болката му, почувства как част от силата му се стопява. Един от езиците на звяра се стрелна навън и пропусна на косъм сърцето му. Бран се олюля от усилието да блокира удара.
Не мога да я удържа, Саша! Трябва да те върна обратно ! Кажи на Сойер...
Не! - Тя напрегна всичките си сили и се изправи. Макар че той пламтеше като факла на фона на мрака, тя обви ръце около него. - Вземи каквото имам, каквото съм! Вземи го, почувствай го! Използвай го! Обичам те! Почувствай го!
Саша се отвори докрай, изля всичко свое в него. Познаваше силата му, дъха и дълбочината й, познаваше куража му, страха му - но само когато ставаше дума за нея. Точно както познаваше презрението на Нереза, така знаеше и какво ще каже богинята, преди думите да последват кънтящия й смях.