Любов? Само смъртните се прекланят пред любовта. Тук тя няма власт!
Грешиш, помисли си Саша, и затвори очи. В нея е цялата сила на света!
Тя почувства как любовта й нахлува в Бран като лъч светлина, прилепи се още по-плътно към него, дори когато потрепери от мощта й. Онова, което той метна към Нереза, експлодира като слънце. Звярът замаха с лапи във въздуха, сякаш се опитваше да избяга от него. С пламнали от ярост очи Нереза се опита да насочи чудовището към Бран, но следващият удар го накара да изпищи от болка и то полетя към морето. Зашеметена, Саша видя как косата на Нереза посивя като камък, а лицето й се сбръчка като сухо листо. Богинята се обви в мрак и изчезна.
Краката на Саша изведнъж омекнаха и тя се строполи без дъх на земята.
Над главата й звездите отново засияха ярко, а луната се понесе плавно по небето, ясна и бяла.
Когато Бран се отпусна до нея, в него все още проблясваше мощ.
Добре съм! - Тя потърси ръката му и това, което бяха направили заедно, зазвуча като музика в сърцето й. - Просто имам нужда... да си поема дъх. Ти я надви! Тя изчезна! Тия надви!
Ние! - Той я притегли нежно към себе си, притисна устни към бузите й, слепоочията й, устата й. - Ние. Ти беше права от самото начало, фейд. Аз се нуждаех от теб. Щях да се проваля, ако ти не беше до мен.
Останалите! Трябва да видим дали някой не е ранен.
Просто ме прегърни.
Тя обви ръце около врата му.
С удоволствие!
Кръвта се бе пръснала като черни сенки по земята, разплискала се бе като мръсен дъжд върху цветя и храсти. Вонята й се носеше във въздуха заедно с миризмата на пот и опърлена трева. Но всички, на които Саша държеше, бяха там - пострадали, но живи.
Райли, с ръка върху главата на Аполон, пъхаше пистолета в кобура си.
Какво яздеше тя? Триглав пес от ада? - пошегува се
тя.
Да, нейна собствена версия. - Бран пристъпи към Райли, постави ръка на бузата й, върху пламтящите червени изгаряния, които продължаваха надолу към шията. - Не си стояла достатьчно надалеч.
Не ми напомняй! Ядреният ти холокост ме запрати цели двайсет стъпки назад. Добре че не съм от суетните! Е, може и да съм... Както ида е, надявам се даме оправиш. Боли адски - поде тя, после въздъхна дълбоко. - Или поне болеше. Благодаря!
Той бе използвал възможностите си да облекчи болката и щеше да направи още, когато се прегрупират.
Имам отвари, които ще оправят лицето ти и ще изглеждаш по-хубава и отпреди.
Разкрасяването ще ми се отрази добре. Както и да е.
Райли огледа бойното поле. - Надявам се да можеш да оправиш и тази каша. Няма да ви търся друго място, ако оставим това така.
Ще имам грижата. Други рани? - попита Бран, макар Саша вече да оглеждаше едно сериозно ухапване върху рамото на Аника.
Ти й срита задника! - Сойер измъкна голяма кърпа от джоба си, уви я около кървящата си мишница. - Шоуто си го биваше!
Не се репчи толкова! - Райли го побутна с бедро. - По-добре да почистим тук и да ни няма. Дали ще се върне пак тази вечер, как мислиш, Саша?
Беше шокирана и ранена. Бясна, но изумена, че Бран не само можа да я удържи, но и да я рани. Не, едва ли ще се върне тази вечер. Изобщо не мога да я почувствам. Затворила се е някъде и засега ще ни остави на мира.
Ближе си раните. - Райли поглади кучето по главата.
И ние трябва да го направим. Ще дам на Аполон вода и нещо много, ама много вкусно за ядене!
Аз ще си взема бира. - Дойл тръгна след нея.
Някои от стрелите ти все още са пръснати наоколо. Ще се опитам да ги намеря в тъмното.
Аз ще ти осигуря светлина - каза Бран на Сойер .-Ще почистим навсякъде, но след като се погрижа за изгарянията на Райли. Тя е пострадала най-много.
Всички се обърнаха като един, когато чуха вика на Дойл.
Нещото се изстреля от небето, с разперени криле, извити нокти, насочи се право към Райли. Тя посегна за пистолета си, обърна се рязко, за да защити кучето. Преди да успее да извади оръжието си, Дойл я изблъска настрана.
Макар да бе изтеглил меча си, създанието заби зъби и нокти в гърдите му и той не успя да замахне с него.
Звярът изпищя тържествуващо, когато той падна на земята, а дръжката на меча се плъзна от безжизнената му ръка.
Докато всички тичаха към него, Райли улови създанието с голи ръце, вдигна го във въздуха. И като извади пистолета си с ръка, цялата в рани от крилете му, изпразни пълнителя в тялото му.
Отпусна се до Дойл и притисна безнадеждно с ръце зейналата на гърдите му рана.