Магьосница черна вдовица - вметна Райли.
Един от младите мъже беше мой брат. Едва на седемнайсет, когато тя го впримчи в мрежите си.
Аника инстинктивно уви ръце около него.
Толкова съжалявам.
Аз открих следите й. Това беше моята цел, единствената ми цел. Да го спася и да я унищожа. Направих сделка с един алхимик, дадох му всичко, което имам. Той измайстори меча, за да я довърша с него. Когато я открих, брат ми вече умираше и не можах да го спася. На седемнайсет, и умря в ръцете ми. Момче, което и на мравката път правеше. Мъката ми заглуши дори яростта ми. Той ме умоляваше да го убия, но аз не можех. Не можех да направя онова, за което ме умоляваше. Това винаги ще тежи на съвестта ми. Той умря в мъки, докато аз скърбях...
...Тя е усещала тази скръб. Опивала се е от нея. Сбих се с нея, заслепен от мъка, вече не изпитвах гняв, да не говорим за страх. Когато тя видя, че ще я надвия, избра най-тежкото проклятие. Щях да гледам как всички, които обичам, умират. Щях да ги гледам как кървят в битка, страдат от болести, сбръчкват се и повяхват от старост. Никога нямаше да позная облекчението на смъртта, а само смъртта на всички, до които се докосна. - Той довърши бирата, избута бутилката настрана. - Отсякох, й главата със сабята и погребах тялото на брат ми у дома, докато слушах риданията на майка ни. Той беше най-малкият, а аз - най-големият. Но не успях да го спася, не му дадох каквото поиска от мен в края си. И оттогава проклятието ме преследва.
Кога беше това? - попита го Бран.
През 1683 година.
Божичко, колко си стар! - Макар да го каза с обич, Сойер постави ръка върху рамото на Дойл и лекичко го стисна. - Извинявай, приятел.
Щеше да съжаляваш, ако го беше послушал - успокои го Аника. - Това щеше да ти тежи, както сега ти тежи, че не си направил нищо. Тази битка не е била по силите ти.
Свършено е с това, много отдавна. - Той погледна към Саша. - Ти мислиш, че е трябвало да ви кажа по-рано. Вие сте първите, с които съм се бил заедно, откакто търся звездите. Старите навици умират трудно. Не ми беше лесно да разкрия тайната си. Сега мога да ви кажа, че след тази вечер, след тази битка, бях решил да се преборя с навика си и да споделя тайната си с вас - както го направих сега. Няма да ви виня, ако не ми повярвате.
Вярвам ти. - Саша въздъхна леко. - Сега вече всички знаем кои сме и какво можем. Само така може да се създаде истински съюз. Вярвам и в това.
Може ли и аз да кажа нещо? - попита Сойер. - Просто да изясним нещата. Значи, имаме си магьосник, ясновидка, върколак - харесва ми думата, ясно? - обърна се той към Райли със смях, преди тя да успее да му изръмжи. - Русалка, човек, който е безсмъртен, и такъв, който може да пътува през времето и пространството. Боже мили! Ами че ние приличаме на проклетите Отмъстители! Богиня или не, кучката ще се провали, и то с гръм и трясък!
И за да продължим с добрите новини... - Райли му подаде лист хартия. - Координатите за разкопките ни в Капри. Защо просто не направим каквото трябва - да махнем лодката оттук, да върнем джипа, да почистим и да потеглим към втори рунд.
С радост, и знаеш ли защо? Толкова е хубаво отново да се заловиш за работа. Справяме се добре - заключи Сойер. - Време е да вдигаме гълъбите! Следваща спирка
Капри.
Всички се заеха със задълженията си.
В късната, огряна от луната нощ Саша погледна за последен път към морето. Бран хвана ръката й, поднесе я към устните си по начин, който от сега нататък винаги щеше да я кара да се усмихва.
Един ден пак ще се върнем, както каза ти.
Бих искала. Бих искала отново да застана на носа с теб, под звездите, в топла лятна нощ - когато всичко е притихнало и докъдето ни стига погледът, цари покой.
Ти си моята светлина, Саша! Моята звезда и моят покой. - Той я целуна нежно. - Готова ли си?
Да. За всичко.
Заедно слязоха по стълбите на терасата, за да се присъединят към останалите.
Аполон хърка вътре. Утре рано-рано съседът ще дойде да се погрижи за него, да нахрани кокошките. - Райли погледна часовника си. - Още няколко часа. Това куче ще ми липсва...
Скоро ще се развидели. Ако ще го правим - каза Дойл,
сега е моментът.
Съберете се по-близо. - Сойер им направи знак да се приближат един до друг. - Уловете се за ръце и дръжте здраво шапките си. Чака ни страхотно пътуване.
Саша вдигна поглед към лицето на Бран, засмя се.
И наистина беше страхотно пътуване.
В пещерата си Нереза кипеше от ярост. Беше облекчила болките си, но без значение колко кръв, отвари и воля бе използвала, сивата нишка все така се виеше като змия в тьмната й коса. Край очите и устата й се бяха образували бръчки.