Затова си тук. Затова всички сме тук. Откъде знаеш за тях? Какво знаеш?
Щ е ти разкажа една легенда, която чух: за три звезди, създадени от три богини - били са богини на луната. Или са, зависи къде се намираш самият ти. Създали са Трите звезди като дарове за новата си кралица. Според някои легенди току-що родена, а според други... - Той погледна към Райли.
В други се говори за млада девойка. Наподобява историята за крал Артур - истинска кралица, избрана в края на предишно царуване с нещо като изпит.
Точно така. Тези сестри богини искали уникален и траен подарък за кралицата, защото знаели, че тя ще е добра владетелка и ще управлява в мир. Затова всяка създала звезда - едната от огън, втората от лед, третата от вода
всичките блестящи и изпълнени със сила и магия... и надежда, което е едно и също.
На един бряг с бял пясък... - промърмори Саша.
Той продължи да се храни, но я наблюдаваше внимателно.
Така се говори...
Има някакъв дворец, сребрист и сияен, на висок хълм, а луната е бяла и пълна и блести над водата.
Видяла си това?
Сънувах го.
Което е едно и също - повтори Бран.
Не бяха сами на брега.
Не са били, не. Имало е и друга богиня, но толкова различна, колкото е бялото от черното. Тя искала онова, което те създали и което е било предназначено за кралицата, а именно - власт над световете. Добрите богини я познавали добре и знаели колко е зла, когато подхвърлили звездите към луната, а тя ги е нападнала с мрака си и е трябвало да защитят създаденото от тях, както и всичко живо. Звездите щели да паднат - продължи той. - Злата богиня се погрижила за това, а и умеела да чака. Затова трите сестри се постарали звездите да паднат на различни места, далеч една от друга, и пълната им мощ да бъде достигната само ако са заедно. Щели да паднат на тайни места, скрити и безопасни, докато дойде време да се извадят оттам и заедно да бъдат дадени на следващата кралица.
Това е красива история, но...
Не е цялата - намеси се Райли. - Кажи й и за другата вероятност.
Ако лошата богиня завладее звездите, всички врати към всички светове ще се отключат. Тъмното, проклетото, разрушителното - ще бъде пуснато на свобода и ще погълне всичко по пътя си. Човешките светове, както и други, също толкова уязвими, няма да оцелеят.
Светове?
Усмихнат, той доля вино в чашата й.
Не те ли е изумявала арогантността на хората, които си въобразяват, че са сами във вселената?
Повечето древни култури и езически вярвания признават съществуването им - допълни Райли.
Ти си учен.
Аз копая - поправи тя Саша. - И съм копала доста- тъчно, за да знам, че никога не сме били сами. В легендата се казва и още нещо.
Да чуем - подкани я Бран.
Тези, които искат да я проучат, рискуват да умрат - много ясно! - но ако надвият злото, ще спасят световете, а това е важно. И всеки ще открие собственото си щастие.
И двамата ли го вярвате?
Вярвам го достатъчно, зада търся звездите вече около седем години, с известни прекъсвания.
Дванайсет - каза Бран. - И аз с прекъсвания.
Досега това ми беше нещо като хоби. А сега... - Райли допи виното си. - ...май се превърна в проклета мисия. - Тя остави чашата, наведе се към Саша. - Ще участваме ли - и тримата?
Ш естима. Трябва да сме шестима. Иначе няма да стигнем далеч.
Добре, но това не означава, че не можем да търсим.
Къде?
В планините на север, там е пълно с пещери. Изглежда ми добро място като за начало.
Как ще стигнем дотам?
Аз имам джип. Той ще ни откара донякъде. Имате ли туристически обувки?
Да. Обичам да ходя по планините.
Ами ти, ирландецо?
Не ме мисли.
Чудесно. Значи се срещаме утре сутринта и потегляме, да речем, около осем?
Бран трепна.
Май си от ранобудните, а?
Когато е необходимо.
Саша се прибра с тях в хотела замаяна. Твърде много вино, твърде дълго пътуване, твърде силна възбуда. Сега ще се наспи, просто ще се наспи, а утре ще му мисли, каза си наум.
Кой етаж? - попита Бран, когато влязоха в асансьора.
Третият.
И аз.
Третата на третия - засмя се Райли.
Естествено. - Саша се облегна с въздишка на стената, зарови за ключа си.
Когато излязоха от асансьора и поеха в една и съща посока, Саша сякаш почувства как лепкавите пръсти на Съдбата я пощипват отзад по врата.
Спря пред своята врата.
Моята стая.
Аз съм от другата страна на коридора - каза Бран с усмивка.
Разбира се.
А аз съм точно до теб. - Райли се насочи към вратата до тази на Саша.
Че къде другаде? - промърмори тя и отключи стаята
си.
Лека, милички! - пропя Райли.