Нима? - промърмори той.
Усещам малко от това, което усеща тя. Не всичко. Не искам да усещам всичко. - Тя обгърна тялото си с ръце, потърка го. - Остави студ. Иска тук да има огън, но след себе си остави студ.
Хайде, връщай се в леглото, там е топло.
Той я приближи, вдигна я на ръце, отнесе я до кревата.
Ухаеш на гората, която нарисувах.
Доста време прекарах там. - Той подпъхна завивките й. - Стопли ли се вече?
Тя ще се върне.
Не тази вечер.
Сигурен ли си?
Да. Хайде, заспивай.
Добре. - И с доверчивост, която го обърка, тя притвори очи.
Докато я изучаваше, Бран обмисляше вариантите си. Можеше да се върне в стаята си, да приеме, че тя ще дойде пак, ако има нужда. Можеше да прекара една много неудобна нощ на пода.
Или...
Легна до нея, загледа се в нощта, която напираше през прозореца. Саша ухаеше на портокалов цвят, осъзна той. И докато вдъхваше уханието й, заспа.
3
Приятно затоплена, изпълнена с блажено доволство, Саша се разсъни бавно, сякаш се носеше към повърхността на спокоен басейн. В желанието си да задържи това чувство за безопасност и щастие тя остана със затворени очи, позволи си да полежи сгушена в леглото още няколко минути.
След това въздъхна и плъзна ръка по чаршафа.
И замръзна.
Не беше чаршаф, а кожа. Топла, стегната кожа. Със сърце, което биеше под дланта й.
Отвори рязко очи. Първия шок получи, когато видя Бран, все още спящ, с лице само на сантиметри от нейното. Следващия получи, когато осъзна, че главата й се е сгушила в рамото му, сякаш там й беше мястото. Двамата приличаха на доволни любовници - ръката му беше под рамото й, нейната бе полегнала върху сърцето му.
И не беше сън.
С приглушена въздишка тя се отдръпна от него, претьр- коли се и едва не падна от леглото, преди да стъпи на пода.
Той седна стреснато, косата му бе разрошена, по страните му беше набола брада, мускулестите му гърди бяха голи.
Какво става? - попита, моментално прогонвайки съня от тъмните си очи.
Какво става ли? - тросна му се тя и го посочи. Размаха пръст във въздуха. - Какво ставало!
Господи! - Той прокара и двете си ръце по лицето.
Не стига че те будят по нощите, ами отгоре на всичко и ти крещят.
Не крещя! - Кристалносините й очи мятаха мълнии.
Искаш ли да чуеш истински писъци? Ще ги чуеш, ако не ми кажеш какво, по дяволите, правиш в леглото ми!
Успокой се, фейд, не сме спали заедно в онзи смисъл. - Жалко, помисли си той, защото тя бе много привлекателна, когато е ядосана.
Не ми казвай да се успокоя! Защо си в стаята ми и в моето легло, вместо в своето?
Ще ти кажа, ако спреш да викаш. Господи, как ми сс пие чай или кафе!
Давам ти две секунди, след това се обаждам па хотелската охрана! - Като хвърли отчаян поглед наоколо, тя грабна един от сандалите си и го размаха. - Обясни ми!
Той наклони леко глава, явно не го беше впечатлила, повдигна веждата с белега.
Хвърлиш ли това по мен, скъпа, да знаеш, че много ще се ядосам! - Надигна се от леглото, мерна мипибара й и се насочи към него.
Извади една кола и от движението татуираната светкавица на лявата му плешка се надипли.
Е, ще се задоволя с наличното - въздъхна той. Отвори бутилката и отпи. - Все пак има нещичко.
Вън!
Той отново се обърна - висок, мускулест, само с джинсите, които бе обул набързо и не си бе направил труда да закопчае. Въпреки яда си, тя усети как желанието отеква в нея като мощна камбана.
Не разбрах. Искаш да изляза или искаш да ти обясня?
Искам да ми обясниш и после да излезеш. Как се озова тук?
Влязох с теб.
Тя вдигна още по-високо сандала, сякаш се канеше да го хвърли по него.
Как ли пък не!
Може и да се отклонявам от истината понякога, но нямам навика да я изкривявам. Ти ходеше насън. Дойде и почука на вратата ми.
Аз... аз не ходя насън. - Но тя долови съмнението в собствения си глас.
-Нос точно сън, нали? - Той седна отстрани на леглото, отпи от колата, после я протегна към нея. - Искаш ли малко?
Не. Да. Ще си взема друга. - На половината разстояние от минибара тя осъзна, че е по нощница, и то къса, и бързо смени посоката, за да облече хотелския халат.
Малко е късно за това, не мислиш ли? Вече видях достатъчно. И много ми хареса. - Когато тя му хвърли строг поглед, той се засмя: - Ако съм искал да се възползвам, имах предостатъчно възможности през нощта.
Тя се уви по-плътно в халата и завърза колана му с рязко движение.
Не си спомням.
Виждам, и на твое място щеше да ми е също толкова неприятно. Случи се около час след като се разделихме - ти дойде и почука на вратата ми. Не беше съвсем будна, нито съвсем заспала - ако разбираш какво имам предвид. Каза, че тя е до прозореца.