Коя?
И аз те попитах същото. Тя искала да я пуснеш, а ти си й отказала. Обещала е да изпълни най-съкровеното ти желание, а ти си й отказала. Дойде да търсиш помощ от мен.
Леден страх запълзя на четири крака по гръбнака й.
Ти... видя ли нещо?
Сянка, нищо повече, и шумолене, като от криле. Не се съмнявам, че имаше нещо. - Той я изгледа продължително, с разбиране. - Не се съмнявам в теб.
Последните му думи извикаха сълзи в очите й, затова тя се извърна бързо, отиде до минибара. Докато опитваше да се пребори със сълзите, намери малка бутилка портокалов сок.
Останал си при мен.
Ти се страхуваше, че тя ще се върне, и ти беше студено. Тя донесе този студ. Затова те сложих да си легнеш, както ако ми беше... сестра, и тъй като не ми хареса идеята да спя на пода, легнах до теб. И ето ни сега.
Съжалявам. Трябваше да се досетя. Щях да се досетя, ако не бях реагирала толкова бързо.
Направи съвсем логично заключение.
Може би. - Сега тя седеше отстрани на леглото. Той взе бутилката от нея, отвори я, подаде й я обратно. Но тя само се вторачи в нея. - Благодаря ти, че си останал при мен.
Пак заповядай. - Но взе обувката, която тя все още държеше, и я остави на пода. За всеки случай.
И му се прииска гневните искри да не бяха изчезнали толкова скоро.
Това е само началото, нали? Сенки на прозореца. Теса само началото.
Започнало е много отдавна. Това е поредната стъпка по пътя. Ще се справиш.
Мислиш ли?
Да, тъй като аз съм този, който едва не получи удар по главата с обувка. Не си сама. - Бран я потупа приятелски по бедрото, преди да се изправи на крака. - Какво ще кажеш да се срещнем долу след час за закуска?
Добре. Един час.
Той се пресегна и повдигна брадичката й.
Не забравяй. Ти не я пусна вътре.
Когато тя кимна, той отиде до вратата и излезе.
И едва не се сблъска с Райли.
Тя повдигна вежди, изви устни и подръпна клипсовете на ушите си.
Бързо действаш, ирландецо!
Не е каквото си мислиш. Много рано си станала.
Тренирам.
Ако успееш да се приготвиш до половин час, ще слезем заедно за закуска и ще ти разкажа какво се случи със Саша. Тя ще дойде след час - така ще й спестим неудобството да преживее всичко отново.
Започва да става интересно. Стигат ми и двайсет минути. - Райли тръгна към стаята си, но спря и се обърна.
Тя добре ли е?
Да. По-силна е, отколкото си мислех, и със сигурност, отколкото тя си мисли. Двайсет минути - повтори Бран.
Ако не си готова, ще се видим направо долу - не пия ли кафе скоро, може да убия някого.
щ е успея.
Тя удържа на думата си и почука на вратата му малко след петнайсетата минута. Двамата слязоха долу и решиха да си вземат кафе и да седнат на спокойствие край басейна, за да може той да й разкаже всичко.
Първо, държа да ти кажа, че заслужаваш уважение за това, че не си се гмурнал в басейна - и нямам предвид този тук.
Секс? - Той поклати глава. - Мъж, възползващ се от жена, която ходи насън, не уважава нито нея, нито себе си. А и щом ще участваме заедно, трябва да си имаме доверие.
Абсолютно си прав. Но аз смятам, че не си ни казал всичко за Бран Килиан.
Права си, доктор Гуин.
Тя се засмя и вдигна наздравица с кафето си.
Проверил си ме в „Гугъл"?
Да.
Няма лошо. И аз направих същото. Този твой клуб
или клубове, защото имаш още един в Дъблин - изглежда доста готин.
Ще ми се да мисля, че е така.
Ще гледам да се отбия в тях следващия път, когато съм в Ню Йорк или Дъблин. Но сега може би трябва да седнем на някоя маса. Обзалагам се, че Саша държи на точността. Освен това умирам от глад.
Двамата станаха и се отправиха към открития бюфет, чиито завеси се полюшваха на вятъра.
Имаш ли идея кой е бил на прозореца й снощи?
Няколко.
Странно, и аз имам няколко.
След като уведомиха сервитьора, че ще са трима, седнаха на една маса и зачакаха да им донесат по още едно
кафе. Райли извади бележник от един от многото джобове на панталона си, откъсна лист.
Запиши първия си избор, аз ще направя същото. И ще ги сравним.
Не си нося химикалка.
Можеш да използваш моя молив. - Райли надраска едно име върху листа, подхвърли му молива.
Искаш да се увериш, че знам за какво става въпрос?
Да речем, че това ще покаже доколко можем да си вярваме. - Тя му подаде листа, който стискаше с два пръста, той й подаде своя.
Нереза - промърмори.
Райли остави неговия лист до себе си, кимна към Саша, която идваше към масата им.
Нереза.
Тя е майката на мрака. - Саша се вторачи в полюшващите се бели завеси. - Изтъкана е от лъжи.